ласти
и К С.
аш непозн ятел А. Мо ов“
— Ето ти сега и ребус! Главоблъсканица. — Мойсеев безпомощно разроши косата си.
— Защо да е ребус? „Но Льоша загина от душмански куршум…“
— Не мисля, Александър Борисович. Между „Льоша“ и „куршум“ не са две букви, а повече. По-вероятно е: „Но Льоша загина не от душмански куршум, а от…“ Съвсем кратка дума!
— … а от свой! Семьон Семьонович! — примолих се аз. — Почакайте за минутка. По-точно запишете всичко, което успеете да отгатнете.
Излязох в коридора, запуших и седнах на някакъв допотопен сандък. Що за Фауст ми се стовари на главата? И не са ли твърде много Фаустите за една седмица? Или това е един и същ — този, който взриви метрото, и оня — в писмото от Афганистан? Тръсках пепелта право на пода, неудобно ми беше да седя върху наклонената повърхност на сандъка, а виковете на футболните запалянковци зад вратата не ми позволяваха да се съсредоточа. Чаках Мойсеев да ме повика, но когато извадих третата цигара, започнах да се съмнявам в това. Отворих вратата на килерчето: Семьон Семьонович, склонил побелялата си глава на масичката, мирно похъркваше.
Взех изписания от Мойсеев лист.
„Но Льоша загина не от душмански куршум, а от свой. Той ми беше казал, че ви е изпратил документи (?) за мръсотиите в Афганистан… на войниците… А Льоша не се съгласи(?) и взе да спори с нашия командир. Льоша ми беше казал, че има близка в Москва, която учи за юрист… да разкаже където трябва(?) Скъпа Ким! Лъжа е, че Льоша е прикрил с гърдите си командира от куршумите. Те се биха с ножове. И… закла (?) вашия приятел… Алексей (?) Фауст, тоест вършат престъпление срещу държавата. Скъпа Ким! Запазете Льошините документи. Аз съвсем скоро ще ви пиша пак и даже ще дойда на адреса ви. Тези документи трябва да се предадат на нашите висши власти и в КПСС. Ваш непознат приятел А. Морозов? Молоков? Мосолов?“
Прибрах лентата и записките в куфарчето си и събудих експерта…
Разхождах се от единия до другия ъгъл в стаята си, без да паля лампата. Не знаех какво да правя. Проведох обиск по всички правила на следствената наука и в барчето на телевизора намерих почти половин бутилка коняк. Хладилникът беше празен, само един портокал пламтеше в бялото безмълвие. Настаних се с бутилката и портокала в удобното кресло. Пиех направо от шишето на големи глътки и стръвно забивах зъби в киселите ледени резенчета. Пълното физическо отпускане прочисти мозъка ми — сега вече можех да мисля, да анализирам фактите…
Както е известно, следствената версия е вероятно обяснение на разследваното събитие, на неговите обстоятелства и на отделните факти. Разбира се, доколкото версията е една вероятност, допустимо е тя да е погрешна. Трябва да се проверят всички достатъчно обосновани версии. От които между другото нито една може да не излезе в крайна сметка правилната. Теоретическите спорове как да се класифицират проверките на версиите, с оглед на тяхната последователност — една след друга или едновременно — се свеждат до едно: трябва усилено да се проверява най-опасната версия.
И тъй, преди всичко аз виждах връзка: бомбата в метрото е поставил човек на име Фауст, в писмото до Ким се говори за някакъв Фауст. Мойсеев му даде и име — Алексей. Затова в писмото има част от думата „лекс“. Но това е под голям въпрос. Засега е само догадка. Ами ако Ким е знаела за взрива в метрото? Защо тогава не каза на никого в прокуратурата? Тя беше весела и безгрижна до последния си ден. За какво искаше да говори с мен и Меркулов? Изобщо — по какъв начин войната в Афганистан може да има връзка с експлозията в метрото? И как е могла военната цензура да пропусне писмо с такова съдържание, че даже и през границата? И накрая съвсем необяснимото убийство на момичето.
Аз размествах фактите, извеждах някои на преден план, после други — но с всеки нов опит усещах, че нищо не се получава. От една страна, описанието на остриганите момчета в якета си пасваше с новобранци и Афганистан. От друга, Розовски твърдеше, че ударът с камата е нанесен от професионална, тренирана ръка, което пък не се връзваше с новобранците.
Както и да е, трябваше скоростно да проверя най-опасната версия: експлозията в метрото — афганците — убийството на Ким. Значи налага се да ровя из армията, да опипам военните окръжия на Москва и Подмосковието, да посетя армейските части, да вляза във връзка с Главната военна прокуратура и със самото Министерство на отбраната… В нашата страна въоръжените сили не са само армейски части. Те се състоят от три вида войски: освен Министерството на отбраната има вътрешни войски на МВР и гранични войски на КГБ… Хубава работица се заформя. Съмнявах се, че ще ми се отдаде да се справя със следствено-оперативни мероприятия в такъв обем, даже ако утре целият отдел на Романова постъпи в мое разпореждане. Изцедих от бутилката последните капки коняк в гърлото си и без да се събличам, легнах на неоправения диван.