А. Турецки, юрист 2-ри клас
СПЕЦДОНЕСЕНИЕ
Аз, капитан В. Грязнов, старши инспектор от МУР7, проведох в съответствие с вашите писмени указания следните следствени действия, насочени към установяване местопребиваването на свидетеля Алберт Ивановия Морозов…“
Законът, в частност член 127 от Наказателнопроцесуалния кодекс, предоставя широки пълномощия на следствените органи, тоест на милицията, която извършва оперативно-издирвателната работа по откриването на престъпници и важни свидетели. Това налага съгласуваните действия на следователя от прокуратурата и сътрудниците на милицията. На практика това изискване на закона често предизвиква търкане между нашите служби. Може и да съм самонадеян, но мисля, че успях да постигна тази съгласуваност в работата с втори отдел на криминалната милиция, оглавяван от Шура Романова. А и направо ми провървя, че провеждам това следствие заедно с капитан Вячеслав Грязнов: за три години обща работа ние се научихме да се разбираме от половин дума. Нашата професия е от така наречените „рискови“: и следователите, и оперативниците работят в критични ситуации. Юридическата диплома и многогодишната служба не са достатъчни. Трябва да има и малко божи дар. Това „малко“ капитан Грязнов го имаше предостатъчно.
„Обстоятелства по случая: съгласно данните, получени от 5-о управление на ГРУ, сержант А. И. Морозов е бил откомандирован от 4-а армия, дислоцирана в Афганистан, за обучение в Рязанското висше въздушнодесантно училище, подготвящо офицери за секретна служба в ГРУ при генщаба на СССР — спецчастите. Морозов е пристигнал в Рязан, бил е приет в курса за подготовка, настанил се е в общежитието на училището. Обаче вчера той е изчезнал. Командирът на Рязанското училище генерал-майор А. Е. Слюсар е предприел мерки за издирване на курсанта Морозов, но досега няма положителен резултат.
Капитан Грязнов“
— Аристократичен подпис вадиш — казвам на Грязнов.
— За да не го подправят — пояснява той. — Колко пъти разни мошеници са опитвали да ме подпишат, за да измъкнат от пандиза хората си, и всеки път ги пипвахме, суяците му…
— Слава, разбираш ли, че тоя Морозов ужасно ни трябва?
— Знам, Саша. И ако се съди по обстоятелствата около случая, не е пропаднал просто така.
Аз се опитвах трескаво да съобразя на кого беше известно, че ние „засякохме“ този Морозов. Меркулов — един, аз — двама, Горни — трима… А на Бунин? Не, на него вчера не му беше до това. Обаче нещо тук не ми харесва. А може да е случайност?
— Саша, можеш ли да отгатнеш коя наша служба е най-могъща? Мислиш КГБ? Трънки! ГРУ. Този Слюсар ми разказа някои нещица. Той е получил за Афганистан геройска звезда…
Не можех да позная Грязнов: или беше пребледнял още повече, или отслабнал. Във всеки случай изглеждаше подмладен. Но когато зяпнах острата му брадичка, разбрах каква е работата: Грязнов беше обръснал брадата си. Машинално потърках собствената си четина. Грязнов се разсмя.
— Май загря намека, гражданино началник. Наложи се да ликвидирам брадичката си. Между другото по твоя вина брадата е силно идентифициращ белег, че и рижа на всичкото отгоре! Макар че в морален план понесох загуба… На моята Люска с брадата й приличах на Висоцки, а сега тая Марина Влади за чий ще ми легне. Ега ти живота… Саша, дай по капчица, сигурно имаш нещо.
Наливам в чашите разреден спирт от иззетото „веществено доказателство“ — десетлитрова туба. Тя беше конфискувана при обиск по случая с бардака и бързо стана център на внимание в следствената служба. Обаче задължението да изпратя след време в съда тези десет литра се пада на мен. И аз поставям условие на всеки мераклия да използва животворния източник: отлееш ли сто грама спирт, налей сто грама вода. В сегашния исторически период концентрацията на течността беше спаднала до нормалните четиридесет градуса. Ние дръннахме по сто без мезе и Грязнов продължи:
— Значи така. От думите на този Слюсар разбрах, че спецчастите не отстъпват по сила на Държавна сигурност. В техния състав има повече танкове, отколкото във френската и немската армия, взети заедно. А знаеш ли колко поделения на спецчастите има в Москва?
— Точно не, но мисля поне шест батальона.
Грязнов неочаквано ми намигна и без да иска позволение, си отля от бидончето още една стограмка.
— Слушай сега внимателно. Има някои факти, достойни за размисъл…
7
Московската криминална милиция. Съкращенията са запазени предимно в подобни документи. — Б.пр.