И той измъкна от куфарчето си книга. Скочих от стола и я дръпнах от ръцете му.
— Говори де! — креснах аз.
Вече знаех каква беше тази книга, дебела, доста пораздърпана, със странен виолетов цвят. И с някакво вътрешно зрение видях как убиецът на Ким се качва по стълбището с това томче под мишница.
Старши инспекторът повъртя празната чаша в ръце и накрая каза:
— Включих в издирването на престъпника по фоторобота му своите момчета, тоест агентите ми. Досега всичко беше дрън-дрън, че пляс, пълна безнадеждност. Но имам един Стасик, културен човек, завършил е Строгановското училище. Той не иска да си има работа с боклуците и си изпроси културния фронт. В неделя Стасик се черпил по столичните кръчми, закусил в „Национал“, обядвал в клуба на актьорите, бил в „Жигули“. Не си пилеел времето, между другото разпитвал сервитьорките, оберкелнерите и портиерите за посетителите — имайки предвид нашите фигуранти. Та в „Жигули“ един келнер изпял, че е виждал мутрата на оня, по-якия тип. „Мутрата“ била в компанията на автора на текстове за песни Дербеньов и художника от списание „Смяна“ Карасьов. Седели си те там, розови като след баня, и пердашели водка с бира. Стасик, като човек професионалист, загрял каква е работата и отишъл при Карасьов на Таганка. Той има там някаква полусрутена къща…
Без да прекъсвам с въпроси Грязнов, въртя из ръце и прелиствам романа на Александър Дюма „Виконт дьо Бражелон“. Няколко пъти машинално препрочитам подзаглавието на първата глава: „Тук става ясно, че ако не можеш да се спазариш с един, то нищо не ти пречи да се спазариш с друг.“ На вътрешната корица има лепенка с написан на ръка мастилен номер „12773/81“. Библиотечна книга. Титулната страница е откъсната. Отварям на седемнайсета страница, където обикновено удрят печата на библиотеката. Няма ни печати, ни дявол…
— … Карасьов, макар и да е знаменит къркач, все нещо си припомнил: да, наистина се запознали в Сандунските бани с някакъв атлет, представил им се като „Дима“ и им намачкал ръцете сякаш с клещи. От дума на дума, цялата компания се повлякла към „Жигули“, там ги познават и влизат без ред. Поседели около три часа, обърнали по дузина чешки бири. Разбрали се да се срещнат на другия ден пак в Сандунските бани. Целия понеделник дебнах в банята тоя Дима. Поетът и художникът почти се задушиха от парата вътре, но оня тъй и не се весна. Натиснах Карасьов и Дербеньов както си знам и нещичко измъкнах. Поетът си спомни, че Дима забравил в банята някаква книга и много се тюхкал заради нея. На Дербеньов оня му се сторил някак си чалнат. Все ги плашел, че идва нова ера и на земята трябва да останат само супермените. Или нещо подобно. После, като се отцепил яко, казал, че след два дни изчезва в Афганистан.
— В Афганистан?
— Да. Така че, вижда се — все същата банда. С една дума, намерих тоя „Виконт“ при теляка в шкафчето с изтривалките. Сега ти я прелистваш, аз също я душих отвсякъде…
— Чакай, Слава — озарява ме една идея, — трябва да помолим тоя художник Карасьов да нахвърля портрет на Дима по памет.
— Ако ще ме прекъсваш постоянно с мъдрите си съвети, никога няма да стигнем до края. Защо по памет? Карасьов си има навик: щом срещне нов познат, и веднага го рисува.
Грязнов бърка в куфарчето си и вади четвъртито парче картон: кръгла глава, косата едва порасла на таралеж, белег на брадичката, раздалечени очи…
— Трябва да покажем веднага тая мутра на Корабелникова.
— Вече е сторено. Разпозна го.
Според мен ръцете ми треперят. Сплитам пръсти, за да ги овладея.
— Та значи, прелиствам си аз книжката… Саша, удари му още едно, че нещо съвсем се скапа. Гледам си аз… и между страниците намирам парче индиго. Старо, изобщо не цапа пръстите. Срещу светлината все нещо може да се различи — цифри, няколко букви. Търча в научно-техническия отдел, висях им над главите, докато те правеха магии над своята апаратура. Между другото скоро са я получили от ГФР, последен писък на науката…
— Майната й на науката, карай нататък!
— Заключението е: индигото е използвано при писане на сметки за електричество и газ. Текстът върху индигото гласи: улица „Дибенко“, блок 27, апартамент 3. Не се пули, в Москва на улица „Дибенко“ 27 се намира научноизследователски институт и няма жилища. Нашата Шура намери консултант и той даде списък на всички улици в страната с имена на герои от гражданската война. Изпратихме около трийсет запитвания в управленията на вътрешните работи на градовете, където има улици, наречени „Дибенко“. Сега вися и чакам да ми светне.