— Нещо ме пързаляш! — усъмних се, като знаех отчаяната смелост на Грязнов в някои рисковани операции.
— Не, ей богу, страхувам се. Нали помниш Женка Жуков? Изобщо не можеш да си представиш по-смел човек, а като трябва да лети нанякъде, направо му треперят мартинките.
Той се облегна на креслото, притвори клепачи, но пак се надигна:
— Между другото — как можах да забравя! Женка сега е в Кабул, строи джамии. Неотдавна си идва в отпуск, нямаш представа какви ужаси разправя…
Имаше си хас да не помня Евгени Жуков! В милицията се разказваха направо легенди за неговата смелост и изобретателност. Княз Меркулов и досега се тюхка по повод тъжния случай с Евгени Жуков, който влезе в неписаната история на Московската криминална милиция под името „Сага за капитан Жуков“.
Преди две години в края на един пролетен ден двама солидни московчани излезли от ресторант „Яр“ и пресекли улицата по диагонал. В този момент видели как някакви псуващи хулигани влекат към подлеза дърпащо се момиче. Възмутени от равнодушието на публиката, солидните граждани побързали да се притекат на помощ и почти успели: единият извил ръцете на хулигана с шапка, а другият започнал да налага с дебелата си кафява чанта втория хулиган, който бил облечен с шлифер. Но по някакъв непонятен начин хулиганът успял да отнеме чантата. Солидният гражданин направил опит да си възвърне собствеността, в резултат на което била откъсната дръжката на чантата. По още по-непонятен начин цялата група попаднала в районната милиция.
Разследването на случая, започнато и завършено още същата вечер от служителите на милицията в Ленинградски район на Москва, внесло някои корективи във версията за произшествието, изложена от единия солиден гражданин — Жуков. Било установено, че на 24 май 1984 година в 20:30 часа двама отрядници помагали на старата болшевичка и почетна пенсионерка Полина Василиевна Воронина да слезе в подлеза на „Ленинградски проспект“. В същото време двама силно нетрезви граждани, които пресичали проспекта, грубо нарушавайки правилата за движение, по посока на хотел „Съветски“ (задържаните постоянно го наричали „Яр“, което още от ликвидацията на НЕП11 не отговаря на истината), се нахвърлили срещу отрядниците. Единият от тях, който впоследствие се оказал гражданинът Бакин, без определено занятие, извил зад гърба ръката на старата болшевичка Воронина, но след като получил удар в корема с острия връх на обувката й, паднал върху разделителната линия на булеварда. Вторият, същият Евгени Жуков, старши инспектор от криминалната милиция, започнал да удря лежащия на асфалта свой приятел Бакин с чанта, тип дипломатическо куфарче, кафяво на цвят. Отрядниците му взели чантата тъкмо преди пристигането на патрула. Но гражданинът Жуков се измъкнал от ръцете на милиционерите, подгонил случаен минувач и взел да му дърпа от ръцете черната чанта, вследствие на което нанесъл повреди по личната собственост на професора от Московския институт по хранене Ю. А. Сидоров — откъснал му дръжката на чантата. А собствената чанта на гражданина Жуков, в която имало един том от следствено дело, била загубена…
В резултат на тоя печален случай капитан Жуков бил уволнен от милицията. Два месеца той си търсил работа, започвайки деня с вдигане на тежести и крос около стадиона на пионерите — стараел се да не губи форма. Но търсенията му се оказали неуспешни. Характеристиката на Жуков вървяла навсякъде пред него: „Непригоден за работа в критически условия, заради склонност към употреба на алкохол.“ Той почти се устроил на работа като юрисконсулт в някаква организация с мистичното име „Управление на вагон-ресторантите от югозападното направление“, но след два месеца напуснал, защото не могъл да изтърпи откровените кражби, с които се занимавали всички в управлението: от чистачката до директора. Всяка сутрин той вдигал гирите и тичал. На рождения си ден, 1 септември, купил с последната си десетачка торта и бутилка водка. Като се прибрал вкъщи, установил, че жена му го е напуснала. Той изпил водката сам и на другата сутрин не излязъл да тича около стадиона, а извадил забравената си диплома от строителния техникум и се записал за някакъв строеж на дявола в кътника…
Не знаех, че сега Жуков строи джамии в Кабул.
— И за какво разправяше той, Слава? — попитах просто колкото да върви разговорът. Но още докато питах, си помислих: „Жалко, дето не знаех, че Жуков е в Афганистан. Трябваше да му взема адреса.“
— Набутал се в една каша. Нашите момчета се скарали с афганистанците, били се с ножове и Женка си изпатил.
11
Нова икономическа политика, въведена от Ленин през 20-те години, за стимулиране на дребното производство и услугите. — Б.пр.