— С муджахидините ли?
— Ами, с какви муджахидини, с войниците на Кармал12. Нашите от спецчастите се били напушили или набоцкали с някаква гадост…
Грязнов млъкна и аз видях как небесносините му очи изведнъж потъмняха. Той извади цигара, дълго драска кибрита и накрая дрезгаво произнесе:
— Да не мръдна от мястото си… Боклук да стана, ако лъжа! Те наричали това… „Фауст“.
— Какво! — прошепнах аз колкото се може по-тихо, но по това как взеха да ме поглеждат другите наоколо, разбрах, че крещя. — Я повтори!
— Честен кръст, Женка разправяше, че те вземат или дори им предписват… някакъв „Фауст“, еликсир за смелост или дявол знае какво… Не, не съм си го измислил, господ ми е свидетел! А може и да съм под въздействието му, а, Саша?
— Под какво въздействие?
— Ами… все някакви Фаусти наоколо… Може да ми се е присънило?
— Слава, Грязнов! — задърпах го аз за ръкава на непривичния нов цивилен костюм. — Припомни си всичко както трябва! Ами че това преобръща надолу с главата цялото следствие!
— Що се карате, а не се биете?
Пред нас цъфна Бунин с бутилка коняк в ръката.
— Едва дочаках да махна тая сбруя. Имате ли чаши?
Двамата с Грязнов обърнахме по сто и петдесет грама от пластмасовите чашки. Ароматната течност приятно опари вътрешностите ни, а аз с все сила настъпих Грязнов, да не би да се раздрънка пред Бунин за този „Фауст“…
Грязнов слушаше мърморенето ми и от време на време си посипваше главата с пепел:
— Ама че съм тъпак безмозъчен, пропих си акъла на кучето в задника… оперативник смотан! Трябваше на нокти да се изправя, още щом чух за твоя „Фауст“! А пък то… Саша, първата ни работа в Кабул е да намерим Женя. Знаеш ли, той е прекарал седем години като дете в Кабул: баща му е бил първи секретар на посолството. Фарсито му е като роден език. Точно затова от криминалната милиция той ръководеше практиката на афганистанските полицаи, дето се учеха при нас на „Ленинградски проспект“ — в Академията на милицията. МВР има в Афганистан отлична агентура, къде-къде по-надеждна от тази на КГБ. Това е заслуга на Папутин, зам.-министъра, лека му пръст!
От другата страна на пътеката Бунин завистливо поглеждаше към нашите кресла…
Докато дремя, отново и отново се опитвам да възстановя по-пълно текста на изгореното писмо от сержант Морозов: „… Но Льоша не загина от душмански куршум, а от свой. Той ми беше казал, че ви е изпратил документи за мръсотиите в Афганистан…“
После там идваха думите: „ойници“, „жекции“, „за да… страхуват“. Може би „на нашите войници им бият инжекции, за да не се страхуват (или страхуваме) от нищо. Но Льоша не се съгласи и се скара с нашия командир. Льоша казваше, че има в Москва близка, която учи за юрист, и тя ще разкаже всичко където трябва. Скъпа Ким! Лъжа е, че Льоша е прикрил с гърдите си командира от вражеските куршуми. Те се биха с ножове. И командирът закла вашия приятел. Нас ни бият инжекции с ваксина. Тя се нарича…“
Ами да, разбира се! Еликсир ФАУСТ! Семьон Семьонович мислеше — Алексей Фауст, но това е безсмислица. Просто Морозов не е знаел как се пише думата „еликсир“. Останали бяха само буквите „лекс“. „Тя се нарича елексир ФАУСТ, а те вършат престъпление срещу държавата…“
Самолетът прехвърли хребета на планината и започна да се снишава в каменната чаша на Кабулската долина. И едва тук ме порази усещането за чужда земя. Видях я чак когато самолетът проби облачната вата и се гмурна в огряното от слънце пространство. Всичко наоколо беше жълто: мръсножълта рекичка, жълти камъни, жълт въздух. И навсякъде гола земя, олисяла, жълто-черна, с плешивини от неотдавнашни пожари.
— Къде ни довя, а, Саша? — Грязнов разстроено гледаше през илюминатора.
Самолетът кръжеше над военното летище, един кръг, втори, трети… Сега вече всички гледаха надолу, където насред пистата пламтеше в жълто един бензиновоз, а около него се суетяха полуголи хора с пясъчноструйни апарати.
— Афганците пак са пуснали от планината някоя ракета.
— Ами, може и да са свои, кармаловците.
Зад нас си приказват двама отпускари — смугъл ефрейтор с източни очи и светлорус старшина.
— Ти да не си оглупял, Куназ? Серий ще ти даде едни „свои“, не дрънкай повече.
Значи бяха от спецчастите: заместник-началникът на ГРУ Рогов ни беше казал, че генерал Серий командва 17-и полк.