Най-после самолетът каца на пистата и ние излизаме сред нажежения въздух. Под краката ни пропукана земя, над главите небе — но не синьо, макар че слънцето пече с всичка сила и няма нито едно облаче. Небето е месингово жълто. И върху всичко лежи тънък месингов прах: по лицата на войниците, върху корпуса на вертолета, с който ще летим при военния прокурор на 4-а армия.
— Стреляли ли сте с автомат?
Почернелият майор с избеляла от слънцето коса, който ни посрещна на летището, си знаеше обстановката.
— Разбира се — припряно отговорих, — преди седем години. А защо?
— Ясно — въздъхна майорът. — АК-то ще го връчим на другаря Бунин! Ето ви граната — вземете.
Опитах да напъхам граната в джоба на джинсите, но не влизаше. Тогава я мушнах в чантата с делото на Ким.
— По-внимателно. Това е за краен случай. Дръпвате за халката и в най-гъстото…
Той се вгледа в лицето ми и махна с ръка, което означаваше покана да се озърна: наоколо се виждаха дупки от бомби, следи от обстрел…
Веднага след като се приземихме, Грязнов скорострелно ми пошушна в ухото:
— Аз се чупя, Саша, кротувай и не клати лодката, после сам ще ви намеря…
И Грязнов наистина се „чупи“, аз дори не успявам да забележа кога. Сега Бунин командва парада, разправя се ту с един офицер, ту с друг, затова не забелязва веднага, че Грязнов е изчезнал, а когато все пак се усеща, е късно да „клати лодката“ — вече сме в кабинета на военния прокурор.
Слабичкият като момче прокурор на 4-а армия слага пред мен секретното досие на Владимир Ивонин.
В съветското наказателно право има два вида следствие: дознание и основният вид разследване — предварително следствие. Дознанието предхожда следствието по сложни дела или милицията го провежда при по-незначителни случаи. Личните досиета на дознавателите във военните части в Афганистан се съхраняваха в касата на прокурора на 4-а армия. Сред тях бе и досието на дознавателя от 17-и самостоятелен полк от спецчастите В. Ивонин.
От снимката ме гледаше съвсем различно лице от онова, което си бях представял по милиционерския фоторобот и скицата на Карасьов. Зализана коса вместо „таралеж“, ниско чело, хищен нос, тънки устни. Старецът Ломброзо би останал доволен от тази мутра: всички признаци за явно изразена склонност към престъпление бяха налице. Чета подробната справка. Бащата — известен поет. Майката — учителка по пеене. Когато Владимир станал на 10 години, родителите му се развели. Майката постъпила на работа в галантерийната секция на универмаг, след две години се омъжила за началника на гаража в същия магазин. Характеристики от учителите на Владимир: по литература — слаба грамотност, добра памет. По математика — заложби за точните науки, грубост и високомерие. По физкултура — физически слаб, не проявява интерес към спорта.
След завършването на 7-и клас постъпва в Ленинградското суворовско училище. Офицерът наставник отбелязва в справката, че по военните предмети Ивонин има добър успех, представя се като отличен спортист. С връстниците си е груб и надменен, с наставниците — почтителен. Отношения с майка си и втория баща не поддържал, цялото си свободно време прекарвал в семейството на чичо си, брата на баща му, завеждащ районния клуб в Репино, Ленинградска област. През 1978 година Ивонин е бил посетен от майка си, която вече се била развела с втория му баща заради неговия алкохолизъм. В 1979 година е зачислен за курсант в Ленинградското висше командно училище на спецчастите „Киров“ и след завършването му по негова молба е изпратен в ограничения контингент съветски войски на територията на Демократична република Афганистан. През 1983-а е приет за член на КПСС. Характеристика от командира на 17-и самостоятелен полк Серий: „Ивонин е истински военен, препоръчвам го за дознавател при провеждането на разследвания на военни престъпления в поверения ми полк.“
Препрочитам няколко пъти досието на Ивонин. Сравнявам противоречивите характеристики. Противоречиви само на пръв поглед. Всичко му е наред на тоя Ивонин. Налице са повечето признаци на така наречената социална шизофрения. Вторият баща се гаври с физически слабото момче. Майката отива за пари в търговията. Краде, естествено. Защото иначе няма да изкараш повече от година в съветската търговия: или сам ще напуснеш, или ще те изхвърлят крадците взаимно се поддържат. Измъква се от семейството си — избягал, добре — и си мисли, че вече е захвърлил товара на миналото. Но още не знае, че никога няма да може да бъде такъв, какъвто някога му се е искало. Щяло му се да тресне един на пияния шеф на гаража, втория му баща, когато оня биел неговата майка. Но бил слаб. Сега е станал силен и… сам може да убие жена. Това е финалът. И той не е моя фантазия. Стотици такива примери са приведени в засекретената дисертация на професор М. Б. Сингал. В съдебната психиатрия това така и се нарича — синдром на Сингал.