— Е сега вече нещо бъркате, другарю майор. И ще разговаряме в това помещение. Защо да не поговорим.
Ивонин се смее, без да отваря уста, като издава през нос грухтящи звуци.
Та той е дебил! Съвсем истински дебил, на когото аз, следователят Турецки, позволих да убие Ким…
— Моля, другари, всички да влязат в залата. А вие, другарю Ивонин, и другите наградени, заемете места в президиума — раздаде се резкият глас на един пълничък полковник. Не ни оставаше нищо друго, освен да се качим, обградени от групата на Ивонин, по ескалатора на горния етаж, където в центъра на залата седеше на председателското място дебелият командващ, армейски генерал Зайцев.
Докато Ивонин с другите офицери минаваше напред, се обърна и ни намигна като на добри приятели. Ние с Бунин тъпо пристъпвахме от крак на крак, докато пълничкият полковник не ни предложи да седнем.
Зайцев внимателно огледа събралите се:
— Другари генерали и офицери, нямаме време за чесане на езика. Всеки си има предостатъчно работа. Затова ще проведем нашето заседание оперативно и без излишни приказки. Откривам събранието със следното съобщение: на седем военнослужещи от спецчастите в нашата армия е присъдено почетното звание Герой на Съветския съюз. Шестима от тях се намират в тази зала. Един от нашите другари получи това почетно звание посмъртно. Става дума за сержант Дубов…
Зайцев остави листчето, в което поглеждаше, докато огласяваше списъка на наградените, и помачка с пръсти тройната си гуша:
— Моля да почетем с минута мълчание паметта на Героя на Съветския съюз сержант Дубов, загинал със смъртта на храбрите!
… Къде ли е все пак Грязнов? Безнадеждността на ситуацията беше очевидна. Двамата с Бунин няма да намерим подкрепа на това сборище. Струваше ми се, че ако Слава Грязнов беше с нас, той щеше да намери решение. Не знам какво. Без капитана бях просто като без ръце…
Когато всички седнаха по местата си, командирът на армията продължи:
— Развивайки марксизма — ленинизма в новите исторически условия, Политбюро възприе тактиката на проникване на комунистическите идеи на територията на други страни. Създадено бе понятието „интернационален дълг“. По молба на правителството, въстаналия народ или комунистическата партия, на територията на коя да е страна, в случая Афганистан, се въвежда ограничен контингент съветски войски. В бъдеще съветските ограничени контингенти…
Но аз така и не успях да разбера какво ще правят в бъдеще съветските „ограничени контингенти“, защото забелязах, че тлъстият полковник, който дежуреше до вратата, ми маха с ръка.
Скочих от мястото си.
— Викат ви на телефона, другарю Турецки!
Той ме съпроводи до стаята на дежурния по щаб.
— Сашка, при мен е пълен ажур! Едва те намерих! — крещеше с все сила Грязнов, но въпреки това аз едва го чувах. — Женя си е на мястото, патъците също!
— Какви патъци, Слава?
— Американските! От които е отпечатъкът върху пясъка в котешкото цукало! Къде ще заповядаш да пристанем с Женя? Само имай предвид, че тук с транспорта си таковало мамата! Сега сме в кабулското полицейско управление. Да ви чакаме ли тук?
— Слава, хуквайте веднага насам! С всички възможни средства. Ако щете — и на камили!
— Какво? Не чувам! Какви мили?
— Ти самият си камила, Грязнов! Отпрашвай насам, вземай такси и потегляй!
В слушалката половин минута се чуваше някакво кукуригане, после запищя сигналът свободно.
Тръгнах към залата вече със съвсем друго настроение. Погледнах през процепа на вратата — на трибуната стоеше Ивонин. Заслушах се:
— „Горяха ни в локомотивни пещи, в земята живи ни заравяха, в устата ни изливаха олово… Отречете се!“ — Но изгорените гърла отронваха три думи само: „Да живее комунизмът!“ — Ивонин рецитираше Маяковски.
Затворих плътно вратата, минах по коридора и се озовах в бюфета. Там на една масичка вече седяха Бунин и прокурорът на армията и пиеха водка.
— Къде беше? Тръгнах след теб, а ти изчезна някъде. Та ние решихме… — Бунин чукна с пръст по бутилката. — Сядай, Саша! Удари една чашка, ще ти олекне. Знаеш ли къде се намираме?
— В бункера, Ваня. В бункера на командващия.
— Ха! А да знаеш що за подземна крепост е това? Знаеш ли че тук, в силози са скрити стратегически ракети. Ако Зайцев заповяда, бойният разчет ще ги изстреля срещу натовските бази. Това е пускова установка за ядрен удар.