— Много впечатляващо. Само че ако не излетиш от тук веднага, едва ли някой ще те спаси от юнаците на генерал Серий. Колкото до Смирнов и Халилов, ние със Слава изровихме списъците на взвода на Ивонин: след гибелта на Дубов трима са откомандировани на курсове, седем са загинали… Уточнявам: към днешна дата — девет… Останалите са в болница.
— Ранени ли са?
— Това е неясното. Всички наши ранени постъпват в Голямата болница, не се задържат повече от денонощие в полевите лазарети. Но нито един от предишния взвод на Ивонин не се числи в списъците на ранените. Анаит подозира, че те са в секретното отделение.
— Кой е този Анаит?
— Той е тя. Моята… позната.
Жуков извади от джоба на дънковото си елече сгънат на четири лист и ми го подаде. Върху бланка от Главното медицинско управление на Министерството на отбраната на СССР беше написано:
„До началника на централната болница
на град Кабул (Афганистан),
Генерал-майор от медицинската служба Валоят Хабиби
Уважаеми другарю Хабиби,
За изучаване на културата на вирусния щам на меробиуса при Вас се командироват микробиологът от Главното медицинско управление при Министерството на отбраната на СССР, майорът от медицинската служба др. Виктор Петрович Клочков, и главният психиатър на ташкентското отделение на Централния институт за усъвършенстване на лекари, кандидатът на медицинските науки др. Борис Илич Осипов.
Предлагам Ви да подсигурите указаните другари с необходимите материали (истории на заболяването на лицата, намиращи се на лечение в отделение АБ на Вашата болница), а също и контакт с болните по предоставения списък. Доколкото действието на вируса меробиус, преносител на който се явява азиатският комар мероби, се оказа молекулно-активен в значително по-висока степен, отколкото предполагахме, моля незабавно да окажете на другарите Клочков и Осипов пълно съдействие.
Началник на Главното медицинско управление
При Министерството на отбраната на СССР,
Генерал-полковник от медицинската служба…“
— Кои са тия другари Клочков и Осипов? — попитах аз Жуков, докато напрегнато четях редовете и се опитвах да разбера смисъла им.
— Мисля, че микробиологът си ти, а психиатърът — аз… Не се напрягай, Саша, освен истинските фамилии на генералите всичко останало е псевдонаучна дрънканица, която съчинихме вчера със Слава. Но се боя, че нямаме повече време. До идването на лекарите остават само два часа. Не знаехме, че с теб ще се случи такава бъркотия, трябваше да идем през нощта.
— Женя, отиваме в болницата веднага, разбираш ли — сега… Само че как да се движа в тоя вид?
Жуков изпитателно ме погледна и плесна с длан по масата:
— Добре.
Той отиде в другата стая, откъдето се дочуваше разногласото хъркане на Грязнов и Бунин, и се върна с костюм на закачалка в едната ръка, а в другата — с някакъв пакет.
— Тъй като моята Анаит успя да задигне само една униформа на военен лекар от вещевия склад, налага се аз да си остана цивилен.
— Чакай, Женя. Никакъв микробиолог не става от мен, един термин не знам, че и с тая синина под окото…
— Синината сега ще я гримираме. А в терминологията и мен ме няма. Просто трябва да издаваш звуци като микробиолог. Тази нощ дежури лекарката диетолог Клопова, тя се пада и жена на главния хирург. От микробиология разбира колкото теб. А от психиатрия — по-малко от мен.
— Слушай, а този комар — как беше? — мероби — наистина ли съществува?
— Доста е възможно — невъзмутимо отвърна Жуков, докато нахлузваше синята риза. — Между другото, тръгвам с едно условие: отначало нека Анаит да провери кратуната ти и гръбнака. Тя ще дойде специално за това в шест и половина.
— Женя, сега не ми е до това.
— Е, тогава си свалям новите панталони.
— Добре. Но не повече от десет минути.
— Хайде, навличай униформата, а аз ще изкарам мотоциклета от гаража.
Много ми се иска да изглеждам по-мъжествен пред тази изумително красива жена, затова правя огромни усилия да не се мръщя от леките докосвания на пръстите й до моите натъртвания и драскотини. Само че стоицизмът ми хич не трогва Анаит: тя гледа към Женя Жуков през рамото ми, по-точно гледат се и двамата, при това така, сякаш в кабинета освен тях няма никой. Очите й са толкова сини, че просто недоумявам откъде са се взели такива сини очи у жена на име Анаит Садък.