— У теб ли са?
— Всичко изгоря заедно… заедно с колата. Обаче ни остана филмчето на Жуков.
Премълчах само за срещата със Светлана Белова, защото тя нямаше ни най-малко отношение към случая…
Меркулов каза без всякакъв преход:
— В „Правда“, под рубриката „В Комитета за държавна сигурност на СССР“, беше публикувана малка бележка за това, че особено опасният рецидивист Ф. А. Кеворкян е напълно разобличен за убийството на седем и раняването на 37 московчани, които са имали нещастието да пътуват в оня вагон на метрото, в който той заложил бомба. Също, че следствието е приключено в съкратен срок и делото се предава на Върховния съд на СССР. Преди да утвърди обвинителното заключение, както ти е известно, прокурорът е длъжен да провери обосноваността на обвинението. Този прокурор бях аз. Съмненията ми, доколко е обосновано обвинението, се появиха веднага след като ми стана известно, че в деня на експлозията Кеворкян се е намирал в Ереван. Първото, което направих, беше да разпитам обвиняемия. „Единствената ми вина е, че оставям две деца сирачета. Знам, че ще бъда разстрелян за престъпление, което никога не съм извършвал“ — ми каза той и аз му повярвах. Показанията на повече от сто свидетели потвърждават невинността на Кеворкян.
Меркулов гледа, без да мига, високото ултрамариново небе, сякаш чете текста по звездите.
— … През 1978 година като студент в политехническия институт той основал Национална обединена партия на Армения — НОПА, която си поставила за цел да постигне с мирни, конституционни средства независимостта на Армения в рамките на съветската федерация. За което и бил осъден на четири години затвор. Според повечето показания той е бил противник на терора, в частност — осъждал е действията на своите другари, които подпалили стенда с портрета на Ленин в центъра на Ереван. След излизането от затвора Кеворкян не променил възгледите си и се опитал да се откаже от съветското поданство заради отрицателно отношение към съветския режим. Не му дали да продължи следването си, той постъпил на работа в цирка, отначало като работник, а после влязъл в атракциона на жонгльорите… Нещо стана влажно, Саша. Ако не възразяваш, да се приберем в къщата. А и жените ни седят сами. Аз, между другото, имам много хубаво коняче…
Отново седнахме на терасата, където Ирка с Льоля и Лидочка играеха на война с карти. Меркулов измъкна отнякъде бутилка коняк и наля в керамични чашки.
— Ако жените искат да се присъединят, то да се обслужват сами. А децата да си лягат, минава полунощ.
„Детето“ малко протестира, но все пак отиде да спи, като на сбогуване направи някакви тайнствени знаци на Ирка.
Сега Меркулов говореше, втренчен в чашата с коняк, като внимателно разглеждаше съдържанието й. Вероятно така се концентрираше.
— В деня на експлозията в московското метро са били намерени още две бомби, които не се взривили — едната в кошче за боклук в ГУМ, а другата — също в кошче — на Червения площад. Неоспоримите доказателства за вината на Кеворкян са били: първо — потно-мастни следи от средния пръст на лявата ръка на Кеворкян върху вътрешната страна на стъклото на будилника „Слава“, чиито деформирани части са били открити във вагона на метрото. А също и отпечатъци от малкия и безименния пръст на лявата му ръка върху часовниците „Победа“ и ЗИМ, монтирани във взривните устройства, намерени в кошчетата. Второ — иззетия от квартирата му лист с нарисувани схеми на електрическата верига за самоцелно взривно устройство. Надписите са на арменски език и според заключението на графологическата експертиза са изпълнени от Кеворкян. Аз помолих Семьон Семьонович Мойсеев да провери изводите от експертизите. Както и очаквах, „неоспоримите“ доказателства бяха фалшифицирани: записките на арменски език са били прерисувани, макар детайлите на почерка да съвпадаха. Стъклото на будилника „Слава“ в бомбата, взривена в метрото, беше счупено и отпечатъците от пръсти не можеха да бъдат идентифицирани. Що се отнася до бомбите, намерени в кошчетата, там отпечатъците не бяха оставени от пръсти, а преснети от вече съществуващия дактилоскопически картон към досието на Кеворкян… Ей, Льоля, Льоля! Пак палиш цигара! Тази ти е най-малко третата!
Меркулов направи много разстроена гримаса и отново наля коняк в чашите ни.
— По-добре пийни, но не пуши. Тя не харесва моите „Димок“, обаче появи ли се някой със „Столични“ или още по-зле — „Аполо-Съюз“, то непременно ги изпушва — оплака се Меркулов.