— Имате ли експертиза за тая „лисичка“? — попита Жуков.
Погорелов отвърна точно, сякаш четеше нещо написано:
— При стереоскопичното изследване на острието се откри, че към него са полепнали влакна от маслената боя и платното. И нищо повече. Човешка кръв по тази „лисица“ нямаше. Ето вторият екземпляр от заключението — двайсет и пет странички, плюс шестнайсет снимки.
После той започна да трупа на купче парчета хартия с различни бележки. Меркулов внимателно оглеждаше всяка и ни ги подаваше.
— А ето снимка на повредите по картината. Между другото, специалистите така я закърпиха, сякаш нищо не й се е случвало.
Но ние с Меркулов гледахме само хартийките. И веднага отделихме една настрана — откъснато от бележник листче: „Брат, трябва да се видим, обади ми се довечера на телефон 319-85-58. Анатолий“.
— Той има ли братя? — попитах аз Погорелов.
— Не, единствен син е.
На Погорелов не му беше много ясно защо се гледаме един друг така особено. „Брат“ — от „Афганското братство“ ли?…
— Телефонът веднага да се вземе за разработка. — Меркулов протегна бележката на Грязнов и той изчезна зад вратата.
— И тая хартийка е подозрителна, написано е нещо на литовски, не е фамилия или име. Но телефонът — 225-23-44 — явно е московски, при това на някакво правителствено учреждение.
Погорелов измъкна и последната си находка — тетрадка в сива подвързия.
— По всичко личи, че това е дневникът му, вижте — има дата на някои страници. На литовски е.
— Саша, заеми се с това. Намери спешно някой литовец… И май че ще вземем всичките материали от Валентин. Пиши нареждане…
Грязнов се върна:
— Телефонът принадлежи на Анатолий Андреевич Туманов, живеещ на адрес улица „Чертановска“ 118, блок 3, апартамент 102. Дадох задача на момчетата от районното. Сега ще научим всичко за това „братче“.
Жуков взе списъците и провери на буквата „т“ — нямаше Туманов.
— И тъй — обобщи Меркулов резултатите от огледа, — разследваме контактите на този ексспецназовец с бившите му набори. Разработваме и телефоните, дявол знае, току-виж сме напипали връзката. Вячеслав, ще се справиш ли?
— Може. Ако номерата са московски — направо е дреболия.
Заедно с Меркулов и Грязнов прегледахме десетки папки с оперативни сводки — сведения за престъпленията в страната. Търсехме престъпници, приличащи по описанията на младежа с якето, който е отишъл с Ивонин на „мокрото“ дело, но не намерихме такъв. Затова пък обърнахме внимание на особено дръзките престъпления, извършени през последния месец. В село Марусино, Белорусия, група терористи хванала милиционера и две жени с искане за откуп. В Ленинград двама късо подстригани младежи убили инкасатор. В пристанище Северодвинск избухнала бомба.
Накрая отидох в оръжейния склад и получих новичък „Макаров“ в кобур, който можеше да се скрие под мишницата, а Меркулов през това време натрака на машината задача за милицията и определи десет въпроса, на които групата на Романова трябваше да даде отговор в близките дни.
Бюфетчийката ми остърга останките от някакво полуястие с полуцензурно име: „Пържена белдюга“. След нападението на прокурорската орда над нашия бюфет в четири часа вече не беше останало нищо. Прекарах белдюгата с ошав и в този момент в бюфета влетя секретарката на Меркулов:
— Турецки, Константин Дмитриевич ви търси!
— Идвам — отвърнах й, но не се мръднах от мястото си: ще почака малко, докато изчопля с вилицата сливите от утайката на ошава.
— Търси те Грязнов — каза Меркулов, без да вдига очи от документите. — Преди един час са убили инкасатор и задигнали голяма сума пари. Бандитите, по описание на очевидци, са късо подстригани младежи в черни якета. Единият прилича на убиеца на Ким.
Набрах номера на Грязнов.
— Сядай в колата и драпай насам! Отваря се бачкане! — делово каза Слава.
— Първо, нямам с какво. Колата ми е вече там — на небето. И второ, какво става? Кажи поне нещо!
— Първо — „Латвията“ смятай, че вече е спряла долу. Второ — нещото го казах на Меркулов. Подробности — на място. Отбой!
Меркулов се откъсна от бумагите и ми се усмихна. Лицето му беше бледо, а очите зачервени.
„Телефонограма
До Началника на МУР при ГУВД на Мосгориспълком
Др. полковник В. Н. Котов
Съобщаваме Ви, че днес в 17:30 часа край спестовна каса №1558/149 в град Москва, разположена до станцията на метрото «Преображенска», трима неизвестни са извършили бандитско нападение над инкасатора Гарусов и шофьора Шмельов. Гарусов и Шмельов се опитали да окажат съпротива и извадили оръжие, но престъпниците започнали да стрелят, като при това убили Гарусов и ранили тежко Шмельов. Тримата неизвестни взели инкасаторската чанта, в която бил оборотът на спестовната каса в размер на 234 500 рубли, и избягали от местопрестъплението със същата волга, която докарала инкасатора.