Вследствие на действията за намиране на очевидци на престъплението, бяха открити следните лица: гр-ката И. Б. Роом видяла двама мъже, които се приближили до колата. Гр-нинът А. Б. Мохов чул от балкона на квартирата си изстрели, гр-нинът О. А. Филченко чул как един от нападателите викнал на другия: «Вале». Подробни белези на тримата бандити даде шофьорът Шмельов. Той казал на притичалия дежурен милиционер Ф. И. АГАПОВ, че и тримата са били облечени в черни якета, а прическите им били къси. Първият — 27-29-годишен, вторият — 25–27, а третият — 22-23… Огледът е проведен от оперативно-следствена бригада на МУР. Тялото на убития инкасатор Гарусов е пратено в моргата на първа градска болница, а раненият шофьор Шмельов с «Бърза помощ» е откаран в института «Склифасовски»… За разследване на престъплението е създадена оперативна група от МУР и Куйбишевската районна милиция, начело със старши инспектора от МУР майор В. И. Погорелов.
Началник на криминалния отдел
при Куйбишевското районно управление на вътрешните работи,
Подполковник И. И. ЧЕРНОВ“
Прочетох докрай телефонограмата, щракнах запалката си, запуших и духнах дългия пламък:
— Къде е сега Погорелов — на местопроизшествието ли?
Грязнов припали от цигарата ми.
— Мисля, че не. Той ни е отлична хрътка, макар и дебела. Навярно вече е надушил следата и тича след тези типове… Погорелов ги догонва, а ние трябва да догоним него. Скачай в колата. Там ще ти разправя нещо интересно…
— Сър, вие ли се интересувахте от гражданина Анатолий Анатолиевич Туманов? — пита ме Грязнов вече в колата.
— Кой беше тоя?
— Паметта ти, Саша, е направо кокоша! Говоря ти за номера, дето го намерихте в торбата на Гудинас. Сети ли се? Точно тъй. Между другото, интересен типаж. Инвалид от афганската война, и двата му крака липсват. Ходи с протезите не по-зле от Мересев. Майор от запаса, гръдта му е бронирана с награди, домът му — отворен за офицерите, идващи от Афганистан. Най-добрият приятел на генерал Серий. Когато той идва в Москва, се отбива при него. Загряваш ли?
Загрявах. Този безног герой явно беше от трагическата приказка за „Афганското братство“.
— И какво интересно съобщава местната милиция?
— Нищо особено. Справката взех от кварталния. А главното според него е, че Туманов не се напива до смърт с водка, не хулиганства и няма жалби от домоуправителя. Той да не ти е дисидент! Не са му прикрепили кагебисти да го дебнат на всяка крачка…
— Значи трябва ние да се заемем.
— Прощавайте, другарю следовател, ние сме от село — не се сещаме… Вече разработвам тая жила, Саша.
Отиваме на местопроизшествието — просто така, за обща култура. Народът се тълпи. Когато е трябвало да се намерят свидетели — с трън да ги търсиш. Виж, сега е цирк. Има си хас, такава тема за дърдорене. Какво ли не чухме тук: че е действала „Черната котка“ — внуците на членовете на бандата решили да продължат дядовия си бизнес, че това са американци — нарочно всяват паника да плашат хората. Дори, че са китайци, а може и да са лудите, дето преди три дни избягали от Столбовата психиатрия…
До Грязнов притича някакво мъжленце с вид на отрепка, прошепна му нещо в ухото, повдигайки се на пръсти, и заситни обратно, като оправяше ходом препатилото си каскетче.
— Твой агент ли е?
— Подполковник Чернов — усмихна се Грязнов. — Каза, че Погорелов има новини… Когато тия плъхове се прекачвали на своята кола недалеч от тук, на улица „Потешна“, изтървали квитанция за глоба от КАТ заради превишена скорост. Москвичът принадлежи на Московския театър „Ромен“. Фамилията на шофьора е Бирюков. Игор Бирюков…
Върнахме се на „Петровка“. Сега ни интересуваха експертите по балистика: гилзата и куршумът при определени обстоятелства могат много да разкажат.
— Старче, връщам си дълга — каза Грязнов на един възрастен експерт със сивкав нос.
— Точно навреме, Слава — зарадва се човекът, докато прибираше от ръцете на Грязнов десетачка.