— Старче, има ли нещо по нашия случай? Имам предвид оня с инкасатора на „Преобреженка“.
Експертът потри сивкавия си нос и се разсмя:
— Голям бързак си, Слава! Изучил си лафовете от твоята клиентела. Балистиката да не ти е курва от Трите гари, че да я оправиш за десет минути! Случаят кога стана? Няма и два часа. Аз кога успях да приложа куршумчетата? Погорелов ми ги даде преди двайсетина минути, не повече… Ела, Слава утре, тогава ще си погукаме…
— Абе я не ме мотай! Ти вече всичко си изчислил. Хайде, говори, че иначе никога вече няма да те взема с мен в Клуба на журналистите на вносна бира.
— Изобщо не е редно — каза Козлов и се огледа настрани, дали не идва началството. — Но, разбира се, погледнах. Стреляли са от два пистолета. Единият е „Валтер“, вносна работа, другият е наш, роден — ТК, експериментален модел, от такъв са стреляли и по инкасатора в Ленинград. Вече се обадих в Питер, утре ще ми доставят куршумите, тогава ще ти кажа по-точно. Засега това е всичко, Слава…
Седяхме при Грязнов, докато чакахме Погорелов, който търчеше из града, за да търси Игор Бирюков. Обади се Женя Жуков, и той „ловувал“ целия следобед по разни инстанции, бил на прием и при министъра. Сега му беше хрумнала една много нестандартна идея — да се заформим тримата. И ние започнахме да разработваме тази операция, като един след друг вземахме слушалката, за да внесем конструктивни предложения за реализацията на идеята. В този момент в кабинета надзърна помощник-дежурният на „Петровка“.
— Грязнов, стига дрънка! Човек не може да те набере. На телефона чака едно момче от рязанското управление. Моли да те извикам. Спешно…
14.
Трупът на курсанта от Рязанското висше въздушнодесантно училище Алберт Морозов лежеше в приличната на окопче канавка, полускрита от клонеста елха. Оперативниците от Рязанското областно управление търпеливо очакваха нашето пристигане, за да започнем огледа. Като видя Грязнов, старшият на групата — следователят — викна на шофьорите:
— Момчета, включете фаровете!
Трите автомобила осветиха полянката и следователят махна с ръка: започваме. Рязанската група — следовател, съдебен лекар и криминолог — се насочи към трупа.
Морозов лежеше на една страна, дясната му ръка беше вкопчена в пръстта. Едра, селска ръка. Защо селска — дърпам си юздите. Това вече е съждение, основано на знание: намирам се под впечатление на писмото му към Ким, фразите бяха съставени някак по селски. Чувствам се непривично, не на мястото си — не участвам в огледа, а наблюдавам отстрани. Тревата под светлината на фаровете изглежда синя, а елхите едва поклащат виолетовите си клонки. Всичко това прилича на някакъв спектакъл, който се разиграва за мен — зрителя.
— Аз обиколих тук да търся свидетели. Влязох и в селския магазин, бъбрих с децата, с пенсионерите. Пълно е с пенсионери, макар виличките им да са само летен тип — разказваше ми местният оперативния. Седяхме на едно повалено дърво, а Грязнов се бе присъединил към следствената група и лазеше с фенерче по тревата. — Едно старче, Варава му е фамилията, каза, че май е виждал това момче с някакво непознато момиче, нетукашно, със зелено шалче на косата. И то точно в тоя ден, когато Морозов е изчезнал…
Записвам си в бележника адреса на този Варава. Няма нужда да задавам въпроси на оперативника, той е старо куче, знае си всичко.
— Набелязал съм още един курсант, живял е в същата стая с Морозов и заминал в отпуск при семейството си точно този ден. Проверих — качил се е на влака в седем часа вечерта, когато Морозов е бил още жив. Утре трябва да се върне.
Нанасям в бележника фамилията на курсанта и чувам гласа на Грязнов:
— Намерих куршумчето! Ей го де блести — под милиционерската джипка!
Виждам по лицето на оперативника, че още не ми е разправил всичко, затова оставам на мястото си.
— Така. Тук има едни момчета, близнаци значи, доста са палави, но нищо, това за нашата работа даже е по-добре, щото навсякъде си врат чипите носове. Тая вечер, тоест това вече е вчера, когато намерили трупа, естествено веднага тръгнали всякакви приказки… Та тия значи близнаци като че ли са видели въпросната мадама, само че с други младежи. Май чуждата „леля“ е била със зелено шалче в косата. Е, за десетгодишните хлапета всички „лелки“ и „чичковци“, които са над шестнайсет… Но все пак си отбележете. Това като че е всичко…