— Абе я се успокой… златно петле такова!
Запътих се към вратата.
— Глупак! — чух след себе си.
Щях да затворя вратата, но размислих и отново пъхнах глава в кабинета на Гречаник.
— На твое място не бих бил толкова категоричен — казах заплашително.
„Все пак нищо не пречи да проверя“ — помислих си и се отправих към Меркулов.
Секретарката му Клава седеше зад бюрото и се гримираше около очите с яркосиньо. Като свърши с миглите, извади от чантичката си друга кутийка и започна да лепи по клепачите си сребрист прах. После остави огледалцето на бюрото и ме видя:
— Ох, Александър Борисович…
— Много красиво. Отива ви. Защо не го правите винаги?
— Днес Константин Дмитриевич няма да дойде. Струва ми се, че не му харесва, когато съм гримирана. Разваля му се настроението и започва да се заяжда за глупости.
— Знаете ли, Клава, аз не си рисувам очите, но той и с мен се заяжда доста често. Така че, мисля си, това е съвпадение… Между другото, дали не бихте могли да си припомните нещо… Само че трябва да си остане между нас.
Опитах се да си придам тайнствено изражение, струва ми се, че това би трябвало да впечатлява секретарките на шефовете.
— Миналата седмица във вторник ви помолих да напишете на машина и да дадете за подпис на Жозеф Алексеевич едно малко послание до „Петровка“. Опитайте се да си спомните кога го подписа Гречаник, с точност до час. Ще можете ли?
— Да не съм объркала нещо?
— Клавочка, вие сте самото съвършенство. Трябва да знам само времето.
— Значи така… Вие с Константин Дмитриевич заминахте, аз отидох при Жозеф Алексеевич. Той вече беше на обяд. После той дойде и… Все не можех да се вредя при него… Ой, Александър Борисович, сега ще ви кажа… Вижте: в 13:50 куриерът е взел пощата за „Петровка“ 38 и аз точно в тоя момент успях да хвана Жозеф Алексеевич, той даже не го прочете…
Стана ми малко по-леко независимо от жегата. И макар че не можех да понасям Гречаник, се радвах, задето поне този път подозренията ми не се оправдаха. Но не вярвах и в съвпадения. Как все пак става така, че на Алберт Морозов му се обажда някаква жена (която явно се е нарекла Ким Лагина) веднага след като аз дадох на Клава да препише на машина моето искане? Трябва още веднъж да я попитам дали някой друг, освен нея не е чел листа. Но когато ми хрумна това, вече седях във вагона на метрото, придвижвайки се към „Петровка“, където майор Валентин Погорелов втори ден се мъчеше с Игор Бирюков, шофьора на червения москвич, възможен съучастник в убийствата на Ким и сержант Морозов.
Погорелов седеше в кабинета си и изгаряше от жега, независимо от „вилните“ условия — бръмчащия вентилатор и преполовената бутилка с квас. Майорската риза се валяше на съседния стол, а собственикът й седеше по потник с неопределен цвят и мърдаше пръстите на босите си крака. Всичко това не му пречеше да чука съсредоточено като картечница с един пръст по машината.
— Привет, Валентин!
— Привет… Искаш ли квас? — попита той, без да прекъсва пукотевицата.
— И още как!
Той издърпа страницата от валяка и ми наля квас в една чаша.
— Фуу… Изписвам се тук. Цяло денонощие работих с краката, а сега и с ръцете трябва. За главата не остава време… — Погорелов гарнира беззлобния си хумор със сочна псувня. — На мен, да знаеш, от тая канцеларщина вълна ми расте на тила, като на вълк! Направо се поболявам!
И в потвърждение на думите си той започна още по-енергично да мърда пръстите на краката си.
— Беда ти казвам, спарват ми се краката, ама какво да правя — заради тоя пършивец ще трябва да нахлузвам чорапите. Той, видиш ли, е крадец и убиец, а ти не можеш да си бъдеш какъвто си.
Погорелов седеше в позата на Роденовия мислител, оглеждайки обувката в ръката си. После решително захвърли обувката и започна да облича ризата си.
— Хвърли му едно око засега — кимна той с глава към бюрото.
Взех гъсто изписания лист и седнах на креслото в ъгъла. Преди да потъна в четене, посъветвах майора:
— Не си навличай чорапите. Пъхай крака в обувките и си седи кротко.
— Ценна идея — напълно сериозно каза Погорелов и се обади в ДПЗ18.
„Обзорна ориентировъчна справка
С цел разкриване на особено опасно престъпление, попадащо под чл. 77 от наказателния кодекс на РСФСР (бандитизъм), моята бригада проведе определени мероприятия, в резултат на които бе задържан един от тримата членове на бандата, извършила нападение над инкасатора Гарусов с цел грабеж, а именно — Игор Бирюков, 23-годишен…