Выбрать главу

Биографични данни:

Раснал и възпитаван нормално… Служил година и половина в Афганистан, а последната половин година в интендантската рота на Министерството на отбраната на СССР. След уволнението се уредил в автобаза. Сега работи като шофьор в циганския театър «Ромен». Временно живее на квартира у артисти, които са на гастроли… Не е осъждан…“

Конвоиращият милиционер вкара в стаята висок привлекателен блондин. Късо подстриган, светли очи, загорял… Мислено го сравнявах с вече оформения образ на втория убиец на Ким. Прилича, не ще и дума. Само дето няма вид на хомосексуалист. Младеж като всички…

Погорелов започна да му задава въпроси и веднага стана ясно, че Бирюков няма намерение да им отговаря.

Продължих да чета справката. От време на време прекъсвах, но чувах само: „Не знам… не съм бил… нищо не съм вземал… никъде не съм ходил…“

„Бирюков бе задържан късно вечерта в квартирата на директора на театъра И. И. Иванов, когото той вози. При задържането не оказа съпротива, но на разпитите се държи затворено, отрича участието си в нападението срещу инкасатора. Обискът на жилището му не даде резултати, но в багажника на автомобила «Москвич-412» МОГ 33–34 бе намерено мъжко спортно яке, кожено, черно на цвят, в джоба на което имаше неразпечатана пачка пари на стойност десет хиляди рубли (в банкноти по сто). В гаража, собственост на театър «Ромен», в скривалище (каналът за ремонт) бе намерен 9-милиметров пистолет «Валтер», а също и два пълнителя с патрони…“

— Ама това са ми го подхвърлили циганите! Нашите, от театъра! Такива са им шегичките — цигански.

— Защо артистите ще подхвърлят такива пари? Да не би да са им излишни?

— Не знам. — Вдига рамене.

„Бирюков бе представен от мен за разпознаване на очевидците при убийството на Гарусов. Свидетелката Роом заяви, че единият от мъжете, които приближили до волгата, бил Бирюков. Свидетелят Филченко разпозна Бирюков и поясни, че единият престъпник се обърнал към него, наричайки го «Вале».“

Погорелов се опитваше с всички сили да уличи Бирюков в лъжа, но той и не мислеше да се „пречупва“. Държеше се точно както Ивонин. „Нямам такова намерение“, „Това не помня“, „Всичко обърквате“. Не, с него не бива така. С него не става по-човешки. Всъщност неговите признания не ми трябваха. Вече го разпознаха няколко души, по валтера стояха неговите отпечатъци, с други думи, да се докаже участието на Бирюков в трите престъпления безусловно беше възможно, но това щеше да стане след дълъг и къртовски труд. На нас с Меркулов ни трябваше доказано дело за съществуваща терористична организация сега, докато още не беше станало късно да се спаси Кеворкян от разстрел за неизвършения от него взрив в метрото.

И този Бирюков беше единствената нишка, за която можеше да се хванем.

Направих незабележим знак от своя ъгъл към Погорелов и майорът, бляскайки с белите си глезени, излезе от кабинета.

Седнах на мястото му. Канех се да играя театър. Спектакъл за един актьор с един-единствен зрител, когото трябваше да привлека в играта, да го накарам да повярва, че аз съм с него, че принадлежа към бандата на Серий и Ивонин, че и аз съм такъв, какъвто е той, Игор Бирюков, по прякор „Валето“. Още не знаех какво трябва да говоря, обаче ми предстоеше да се превъплътя в своята противоположност: следователят трябваше да стане престъпник.

Не гледах към Бирюков. Съсредоточих се върху спомените за онова бълнуване, което бълваше Ивонин, докато се готвеше да ме ликвидира. И аз започнах да говоря бавно и тихо, повтаряйки всяка фраза по няколко пъти:

— Интелигентът е роб на мъртъв разум, а войникът е господар на живота… Интелигентът е роб на мъртъв разум, а войникът — господар на живота… Трябва да възродим култа към войника, водещ към истинското безсмъртие… Трябва да възродим водещия към истинското безсмъртие…

Главното беше да не спирам, ето така монотонно, едва усилвайки ритъма, малко по-силно…

— Трябва да възродим култа към войника, минал изпитанията с огън и меч в Афганистан…

По-скоро почувствах, отколкото видях как лицето на Валето трепна. Още малко по-бързо, още малко по-силно…

— Трябва да унищожим това стадо. Ние ще изпълним заповедта. Ще дойде Сталин и ще заповяда: пригответе се…