— Не познавам Ивонин! Никога не съм бил в този блок!
— Спомни си къде беше и какво прави в нощта на 13 срещу 14 юни, четвъртък срещу петък.
— Не знам. Не мога така. Не помня!
— Успокой се, брат. Това е било преди десет дни. Спомни си!
— В Ленинград бях! Ние пристигнахме там на 12-и през нощта, а на 13-и нападнахме инкасатора и драснахме обратно в Москва с нощната „Стрела“.
— Добре, Вале — примирително казах аз. — Сега ще обявим обедна почивка — ще те нахранят. А после подробно, чуваш ли — подробно, ще разкажеш всичко на другаря Погорелов.
— Какво ще стане с мен? Ще ме разстрелят ли?
Отвърнах сериозно:
— Ако и в трите дела си бил шестак и по теб няма кръв от инкасаторите и техните шофьори, ако не си убивал Морозов, както казваш, няма да умреш, ще живееш!
— Истина ли казваш, брат?
— Истина — твърдо отвърнах аз и добавих: — Но първо трябва да разкажеш всичко на майор Погорелов и да подпишеш показанията си. Разбра ли?
Той пак се усмихна измъчено:
— Разбрах.
— Браво! — каза Погорелов.
Така и не разбрах за кого се отнасяше тази реплика — за Бирюков или за мен…
Искаше ми се да попуша и да размисля, но тръгнах към Романова, за да я помоля веднага да включи своите хора, ако трябва цялото управление, за издирването на другите двама от тройката на Валето: Цезар и Малюта Скуратов. Трябваше да ги открием веднага, буквално за един час…
Романова ме изслуша внимателно, без обичайните си шегички. Записа всичко и отиде при Котов, началника на криминалната милиция.
— Турецки! — гръмко извика влезлият в кабинета на Шура помощник-дежурен. — Някакъв шеф от Министерството на отбраната те търси на телефона. Зам.-прокурорът Пархоменко му бил казал, че си при нас. Да ти го прехвърля ли на този телефон? Или не трябва?
— Прехвърли го! — казах, без още да се досещам кой ме търси, навярно някой от военната прокуратура по делото за гибелта на Бунин. Все пак аз бях потърпевш в случая. — Турецки слуша!
— Радвам се, че ви намерих. Рогов е на телефона. Нали не сте ме забравили?
— Не, не съм — отговорих колкото се може по-сухо.
— Разбирате ли, трябва спешно да се видя с вас! Работата е важна: готвим справка за Политбюро относно дейността на нашите части в Афганистан. Вече половин година мина, откакто са сформирани тези подразделения, и партийното ръководство иска да знае оправдало ли се е това начинание.
— А аз каква връзка имам?
— Много голяма даже. Разбирате ли, там, горе, стана известно, че вие сте летели в Кабул. Пък и това нападение срещу вас… Гибелта на майор Бунин… Внезапната смърт на главния прокурор Горни тук, нещастният случай с неговия прокурор там… С една дума, вашето мнение за нас, за ЦК, е много важно. Ако искате, аз сам ще ви навестя. Или, ако не възразявате, елате при мен. Ще ви изпратя кола. Да пращам ли?
— И защо? — предизвикателно попитах аз.
— Как защо? — шашна се Рогов. — Нали ви казах, че вашето мнение като външен човек, бил в Афганистан, е много важно.
— За кого?
— За ЦК на КПСС, важно и за нас — за ГРУ!
— Нямам време, чака ме работа — опънах се аз. — Разследвам отговорно дело. Между другото, също важно за ЦК на КПСС.
— Александър Борисович, усещам, че не сте в настроение и прочее. И тъй, ако откраднете свободна минутка, обадете ми се. Ще си уговорим среща. Имайте предвид, че тя е нужна не само на мен. На вас също. Засега довиждане, Александър Борисович.
И аз чух в слушалката сигнала „свободно“.
Слязох да похапна на първия етаж — ченгетата имат един от най-добрите столове в Москва. Стопанската милиция наблюдава управлението на столовете и ресторантите и зорко следи търговската мрежа на столицата да краде равномерно, без да се самозабравя. За което крадците проявяват благодарност — снабдяват милицията с хубави продукти…
Като се върнах в кабинета, изслушах отчета на Шура Романова за това, че издирваният от нас капитан Куркин е изчезнал, разтворил се е в секретната мъгла и тайнственост, от която просто боледува нашето военно ведомство. В общежитието на академията казали, че Куркин е на занятия, а началникът на курса съобщил заговорнически, че още вчера през нощта била получена заповед отгоре и цялата група С-34, в която учи и капитан Куркин, била отправена в пълен състав в Алабино, където има военно летище. Къде е била засилена после — никой в академията „Дзержински“ не знае: военна тайна.