— Кои „ние“?
— Съветът по отбраната на СССР, висшият орган на нашата съветска власт — каза генерал Рогов и се наежи.
Оставих хиперболата на генерала без коментар, защото не се канех да му изнасям урок, че засега според нашата конституция най-висш орган на държавната власт се явява Върховният съвет на СССР. Безпокоеше ме друго: моите надежди да измъкна нещо на тази аудиенция бяха илюзорни и се пръснаха като сапунен мехур. Бесен бях на себе си заради самонадеяната ми наивност — намерих си помощник, ръководителя на спецчастите! Не трябваше да идвам. Не ми трябваха неговите обяснения, които оправдаваха убийците на Ким, на Ваня Бунин, на непознатите ми Дубов и Морозов. Той се осмеляваше да ме моли да простя на убийците на онова хлапе, разкъсано от бомбата в метрото!
— Опасявам се, генерале, че ще ви се наложи да плащате за прикриването на престъпления.
— Вие да не се опитвате да ме заплашвате? — усмихна се Рогов.
— Не се опитвам. Заплашвам ви. Мисля, че на маршал Агаркин ще му бъде интересно да разбере как неговият заместник прикрива кървавите дела на терористичната организация „Афганско братство“, а също и това, че в повереното му медицинско управление незаконно се използват силни наркотични средства, които предизвикват необратими мозъчни изменения и даже смърт.
Рогов пак се превърна в простоват селянин, скръсти ръце на корема си и започна да върти палци. Раз-два-три — в едната страна, раз-два-три — в другата. Нямаше за какво повече да говоря с него и аз започнах да прибирам бумагите си в чантата. И тогава Рогов проговори тихо, много тихо:
— На маршал Агаркин също ще му бъде небезинтересно…
Той така отронваше думите, че аз едва го чувах. Дори после ми се струваше, че нищо не е казвал, че просто ми се е причуло. Че това е било шумоленето на моите листове…
— На маршал Агаркин също ще му бъде небезинтересно да разбере, че следователят Турецки спи с жена му…
И той се заля в ситен, бих казал даже угоднически смях.
За част от мига ръката ми замръзна във въздуха и сърцето ми подскочи към гърлото. Какво каза той? Това беше нелепо, несвързано, безумно бълнуване. „Турецки спи с жена му“… Аз ли съм този „Турецки“? С чия жена? „На маршал Агаркин също ще му бъде небезинтересно…“ Жената на Агаркин?! Но аз дори не я познавам!
— Това какво е — шантаж?
— Обсъдете, хе-хе, този въпрос с вашата дама, хе-хе…
Имах сили колкото да напусна кабинета на Рогов без бързане и като ми се стори, независимо.
Вървях по „Хорошевка“, без да си представям много ясно накъде: дали към центъра, или напротив. Когато осъзнах, че стоя на пресечката с „Бегова“, направих две открития. Първото: все пак вървях в правилна посока. Второто: Светлана Белова е жена на маршал Агаркин. Но цялото ми същество се възпротиви — не може да бъде, не е тя! Дори си казах доста силно на глас: „Разбира се, че не е тя!“ После енергично затичах надолу по ескалатора на станция „Бегова“, като си повтарях в ритъма на стъпките: „Разбира се, че не, разбира се, че не“… Убеждавах се, уговарях се, но просто с кожата си усещах — тя е. Влязох в препълнения вагон, после на „Барикадна“ се прекачих в околовръстната линия. Тук хората бяха по-малко, аз седях до „Парка на културата“ и отново си успокоявах душата: и какво, ако е жена на маршала? На него трябва да му е зле, че ме е предпочела, а не обратното. Той е излъганият мъж, а аз щастливият любовник. Но това си бяха само думи, хич не се чувствах щастливец. Нищо не можех да сторя със себе си — исках да знам истината. Само че как — да обходя всичките московски съвети? Ами ако не са регистрирали брака си? Но тогава пък Рогов не би казал „жена“. Ами ако са се разписали не в Москва, а например в ГДР — там, където е сега маршалът?
Този едноок гад предложи „да обсъдя въпроса“ със самата Лана. Не, той каза: „с вашата дама“. Може би все пак не е тя?… Ами ако наистина просто я попитам: „Ти да не си омъжена за маршал Агаркин?“ Да предположим, че тя отговори „да“. Тогава аз трябва да й кажа, че я заплашва опасност. Този маршал може като нищо да я застреля. Мутрата му е — стой по-далеч. Мутра на палач. Съвсем забравих, че доскоро ми харесваше волевото му лице… А ако отговорът бъде „не“, какъв ли идиот ще изглеждам в очите й!