— Никъде не съм излизала. Ама вие в края на краищата какво…
Клава се задави, като видя изражението на лицето ми.
— Ами… знаете ли… След като излязохте, Пархоменко, тоест Леонид Василиевич…
— Хайде, Клава!
— … ми донесе да напиша доклад за градския комитет на партията. Вика, другите бумаги ще почакат. А вие казахте, че е много спешно… И аз помолих стажантката да го напише.
— Коя стажантка?
— Белова. Тя винаги седи при мен, когато го няма Константин Дмитриевич… И този път беше. Тя го преписа и веднага си отиде. Каза, че много я боли главата…
Семьон Семьонович Мойсеев седеше самотен в кабинета си и подреждаше картотеката. Обикновено той се занимаваше с тази работа, когато беше в лошо настроение — казваше, че действа като пасианс — успокоява му нервите.
— Какво ново в криминалната статистика?
Мойсеев свали очилата си и присви очи:
— Вас нали не ви интересува това, Александър Борисович? Имате ли към мен въпроси, достойни за внимание? Побързайте, че като изляза в пенсия…
Значи пак е имал разговор с Пархоменко, че му е време да се пенсионира. Голям глупак е Пархоменко! Не разбира, че пред Мойсеев с неговия опит и трудолюбие един новак пет пари не струва.
— Семьон Семьонович, защо не се оплачете на градския прокурор? Или даже на генералния. Меркулов ще ви подкрепи.
— Как да се жалвам с моя… пети параграф21? Да го забравим, Александър Борисов, не е тема за обсъждане.
„Трябва да поговоря с Меркулов“ — помислих си и казах:
— Семьон Семьонович, нали ще бъдете така любезен да дойдете с мен в тоалетната.
Мойсеев изобщо не се учуди на нелепото предложение и се надигна от стола си.
След като се уверихме, че сме сами сред писоарите, аз казах:
— Трябват ми спешно снимки на нашите стажанти. Задължително и на четиримата. Измислете си някакъв предлог за снимките, например за стенда…
— Няма нужда, Александър Борисович. Аз имам снимките — и не една, а на всичките ни пет стажанти. Фотографирах ги още в първия ден от практиката им, вас, спомням си, тогава ви нямаше. И онова момиче, Ким, беше още живо… Да вървим, ще ви ги дам и моля ви, не ме предупреждавайте, че това трябва да си остане между нас.
Меркулов се занимаваше с делото на една млада следователка. Тя седеше край него, надигнала късата си поличка до невъзможност, и докладваше фабулата на разследването.
— Извинете, Константин Дмитриевич — казах аз, — току-що ми се обадиха от административния отдел на градския комитет и ме помолиха да ида. По онова дело, дето е под техен контрол… Вие знаете.
Следователката ме изгледа неприязнено:
— Турецки, ние сме заети.
Но Меркулов бързо остави папката:
— Нели Фьодоровна, извинете. Ще се наложи да отложим разбора на вашето дело.
Следователката си взе папката и като тръсна букличките край ушите си, направи пълен кръгом.
Когато вратата след нея се затвори, Меркулов едва чуто попита:
— Какво е станало?
Наведох се над ухото му:
— Операция „Фауст“ навлиза в последната си фаза…
И високо, за подслушваните, ако ги имаше, тръснах басово:
— Извинете, но нали ме помолихте да запазя ред в бръснарницата. Обадиха ми се по телефона, че редът ни е дошъл.
Меркулов разтри обраслите си с червена четина бузи:
— Наистина, днес не успях да се обръсна.
Излязохме от прокуратурата и тръгнахме по „Новокузнецка“ към метрото. Лятната Москва трептеше с нежната си зеленина, а чистото, непомрачено от облаци небе сякаш ни гарантираше вечен живот.
Докато вървяхме към бръснарницата, докладвах на Костя обстановката. Разказах му за вчерашната си визита при Рогов в ГРУ. Изпуснах само едно — за жената на маршал Агаркин.
— Седнете на стола — каза на Меркулов бръснарят Лившиц. — Аз ще изляза за минутка да си погледна колата и да сваля чистачките, че нали знаете как е у нас: докато кихнеш и половината автомобил го няма…
Това ни устройваше. Докато бръснарят Лившиц отсъстваше (той обслужваше сам своето червенознаменно стопанство — флагчето на районен първенец висеше в ъгъла), ние с Костя накратко обсъдихме създалата се ситуация по делото на Лагина.
— Какво ще правим, Костя? Да се борим, или да не се борим? — попитах аз с правото на водещ съвещанието. Бяхме сами в бръснарницата.
21
От член 16 на Наказателния кодекс на РСФСР, за шпионаж в полза на чужда държава. — Б.пр.