— Мисля, че не, Саша. Видимо, парола. А отговорът е обратното: „Шест и двадесет и шест по-точно“. Днес е двадесет и шести, месецът — юни, тоест шести. Така ли е? Утре ще бъде — двадесет и седем и шест.
— Твърде примитивно.
— Знаеш ли понякога нещата от живота са твърде обикновени и изглеждат тъкмо такива, каквито са в действителност… Какво се хилиш? Да не мислиш, че само вие е вашия княз Меркулов можете да философствате… Добре, слушай нататък. Нашите момчета се лепнали за Туманов, който седнал в инвалидния си запорожец и ги завел, къде мислиш? До Илиинската врата, точно срещу сградата на ЦК. Туманов се настанил на пейката до паметника на героите от Плевен. Хранел гълъбите. После на пейката приседнал млад мъж в светъл костюм и започнал да си чете вестника. Нашите момчета обаче успели да го щракнат, преди да се скрие зад вестничето.
Грязнов натисна пак копчето:
„Неизвестен: Тамерлан, предупреждавах те да се обаждаш само в определеното време.
Туманов: Пи-пи-пи… Фют-фют… Валето се издъни, Малюта. Да не вземе да надрънка нещо.
Малюта: Че той какво знае? Цезар го разкарахме. Махнахме се от катакомбите. Няма следи.
Туманов: Не ми е спокойно.
Малюта: Ти затова ли ме извика?
Туманов: Трябва да бързаме. Плънката е малко. Налага се да измъдрим нещо. Няма хора, транспорт.
Малюта: Утре ще се заема с това.
Туманов: А трябва още днес.
Малюта: Днес няма да стане… Не четеш ли вестници?
Туманов: Пи-пи-пи… Не мога да ги трая тия гълъби. Целия перваз са осрали вкъщи… Е, чета. Особено за футбола.
Малюта: Знаеш ли кой пристигна?
Туманов: А, Мохамед Нангар ли? Голяма клечка е станал. Той започна при мен, когато наблюдавах неговия отдел в ХАД. Не лош оперативник, само че голямо дрънкало.
Малюта: Ти самият си дрънкало, Тамерлан… Така че днес в афганистанското посолство има прием. Утре ще се заема. Ще ти се обадя.“
Грязнов пренави лентата и попита:
— Сещаш ли се накъде се е запътил после този Малюта Скуратов?
— В сградата на Централния комитет на партията на Стария площад.
— Правилно. Бързо му засякохме физиомутрата — началникът на личната охрана на генсека, подполковникът от ГРУ Едуард Никитович Троян, собственолично. Затова сега гласим Женя Жуков за запознанство с него. Всичко вече е организирано. Женя е свой човек сред афганците, негови познати от Кабул също ще бъдат там. Така че веднага започваме да разработваме Троян. Туманов сега за нас е дребна риба, изпълнител. Ние с теб ще подсигуряваме Женя отвътре. Той трябва да се подложи на Троян, да се натрапи за помощник по транспорта.
— Ще изпробваме ли паролата? Двадесет и шест и шест? Ами ако тя е само телефонна?
— Имаш ли други предложения?
— Да изчакаме. Да разберем какво имат предвид с тази празнична баница.
— Той тъкмо ще разбере довечера.
— Ами ако се провали? Ако Троян му сипе цианкалий в чашата с шампанското?
Но Грязнов пак зададе същия въпрос:
— Имаш ли други предложения? Ами ако те са набелязали „празника“ си за утре — тогава? Катакомбите ги прозяпахме. Какво мислиш, че са извозили от тези катакомби? Вероятно експлозив. Плънката за баницата е взрив. Трябвали са им пари — затова са ограбили и инкасатора. Някой купува динамит от военните интенданти на килограми. Кагебистите тършуват сега един арсенал: има липси за 150 хиляди рубли. Някъде са изчезнали 12 хиляди патрона, 500 ръчни гранати, тон и половина експлозив и дори пет малогабаритни ръчни ракети… Искат да пришият това дело към експлозията в метрото и арменската терористична организация. Видях документите при Гречаник… Какво си гледаш часовника? Отидоха ти тазвечерните срещички, преди полунощ няма да се прибереш.
— Кога ще дойде Жуков?
— В седем часа. Приемът в посолството е от осем.
— Значи имам един час. Налага се да посетя вашия предварителен арест — заради Валето. Бирюков.
— Добре, но не се бави. Трябва да отработим и системата си за сигнализация. Освен Женя още двама наши ще бъдат в посолството. Трябва да те въведем в нещата.
— Каква е тая сигнализация?
— Ама че сте необразован, другарю генерал. Ето например аз си приглаждам косичката по този начин. — Грязнов поглади с длан рижите си космалаци. — Това значи: следвайте ме. А ако е така — спрете преследването.