— Това томче може и да го докара до седемстотин рубли — казва антикварят, като отделя настрана книгата на Ган „Конструктивистите“ — харковско издание от 22-а година.
— Няма майтап! И тия книжки на господин Кручених за имажинистите — ще вървят по сто рубли за парче… „Гравюри върху дърво“, издание на „Алконост“, Петроград 21-а година. Стихотворенията на Кусиков… Това си е цяло състояние. На черно, разбира се, вие бихте взели за тях повече. Но аз не мога да ви дам повече от хиляда и седемстотин. Елате в понеделник, тогава ще ви приготвя парите.
— Как в понеделник?! На мен ми трябват спешно днес! Сега!
— При цялото ми благоразположение към вас, Александър, днес не мога — касата вече е издала на инкасаторите, в книжарницата няма пари.
Пълен провал… По-добре Грязнов да беше тръгнал по своите „клиенти“. Е, нямаше да отработим сигнализацията, но така пък е тотален гаф.
— Ами на черно? — чух гласа на Ирина.
— Какво значи „на черно“, прекрасна фейо? Аз съм държавен служител, после вашият младеж ще ме… Както някога изработи нашия директор.
— Вие ще ги купите от мен. Младежът няма да знае нищо за това. Той въобще не е бил тук.
Видях как очите на антикваря пламнаха алчно и налях масло в огъня:
— И феята ще ви ги даде за хиляда и петстотин.
— Не знам, наистина, дали ще намеря толкова пари…
— Ще намерите, ще намерите… Потърсете по-добре и без да бързате — успокои феята антикваря.
— Абе голяма бъркотия е станала — казва Жуков. — Ония там са осрали всичко — удържали са ми парите, а не са ги нанесли при съдия-изпълнителя. Пък моята крава набарала авантата — хем да получи парите втори път чрез съдия-изпълнителя, хем да ми направи сечено… Майната й! Днес се обадих на Анаит и тя препровери вчерашния ми разговор с моите приятелчета от ХАД. Серий наистина го няма сега в Кабул. Провежда в Пакистан суперсекретна операция — прави секир-башка22 на някакъв висш пакистански военен…
Включвам сирената на оперативната волга, настъпвам газта с всичка сила и прегазвам всички ограничения на скоростта в центъра на Москва, понеже така или иначе милиционерските правила ми го позволяват.
16.
— Няма какво да се тревожиш, Женя! — приказваше Романова, докато стягаше Жуков за „афганската операция“. — Момчетата от дивизиона ти набутаха микрофончета из всички джобове, Слава и Саша ще стоят в „телевизионния“ фургон, за да слушат и записват всичко, което ще става в радиус един метър от теб. На Троян ще те представи началникът на първи спецотдел във вашето министерство: проверихме, той се познава с Троян от Афганистан, където често е бил по различни поводи. Аз се договорих с него за всичко. А там изцяло и напълно разчитам на твоята оперативна хватка. Главното е да не пришпорваш нещата…
Романова организира операцията наистина като „в най-добрите лондонски къщи“. Когато приближихме сградата на афганистанското посолство, Жуков се отцепи от нас, за да се присъедини към делегацията на своето министерство, което възстановяваше разрушения Кабул и затова беше поканено от посланика сред първите. Ние с Грязнов се вклинихме в групата от дивизиона за проследяване при Главното управление на вътрешните работи на Москва. За да приспи подозрителността на чекистите — те работеха както в самото посолство, така и на улицата, — началникът на дивизиона за проследяване обясни на „колегите“, че край сградата на посолството ще дежури специална бригада от управлението за борба с тероризма. Целта й е да ликвидира всеки ексцес, който може да възникне наоколо. Каза им още, че момчетата от тази „целева бригада“ ще карат дежурството си, сменяйки се един друг, не само докато не си отиде нашият генсек, но и през всичкото време, докато тук се намира нашият висок гост — генералният секретар на Народнодемократичната партия на Афганистан…
Тази топла грижа за двамата генсеци така трогна комитетското началство, че минавайки покрай нашия фургон, един висш кагебистки генерал, който явно отговаряше за безопасността на афганистанското посолство, промуши птичата си глава в салона на „телевизията“.
— Браво, колеги! Благодаря за втория кордон!
„Афганската операция“ протичаше удивително успешно.
В осем и няколко минути до посолството спря дузина лимузини: пристигна нашият генерален с обкръжението си. Суматохата на приема продължи около час, после двамата генсеци се усамотиха да поговорят на четири очи. В тези минути, ако се съди по „шумовете“, които се чуваха в тонколоните, към Троян се приближи неговият познат от Афганистан — началникът на Първи спецотдел на Минспецмонтажстрой, кагебистки генерал от запаса. След като завърза разговор и представи Жуков на Троян, началникът на спецотдела се оплака от слабия си пикочен мехур и се отдалечи за минутка — какво пък, с всеки може да се случи, още повече със запасен генерал кагебист…