— Слава, свършвай със загадките.
Грязнов се усмихна скептично и ми подаде протокол за опознаване на снимки. Към синята милиционерска бланка бяха прикрепени три снимки на младежи.
— Какво е това?
— Чети — грамотен си.
„Аз, гражданката Ирина Хенриховна Флоровска, разпознах измежду представените ми снимки на мъже, изобразения на фотография №2. Именно той се приближи до колата «Москвич», собственост на гражданина А. Б. Турецки, късно вечерта на 23 юни 1985 година, малко преди взрива, който уби Иван Бунин…“
— И кой е тоя?
— Цезар или по-точно — капитан Куркин, слушател в академията „Дзержински“. Оня, когото засилиха на някаква измислена суперсекретна операция — спокойно отвърна Грязнов. — Гледам, нещо не си на кеф?
— Не, Слава, не съм. Но те слушам, при това внимателно.
След като ми даде секунда за осмисляне на новината, Грязнов ми подаде още един документ. Това беше справка за Троян. В нея се казваше, че „Едуард Никитович Троян, 32-годишен, е роден в Москва, преди е живял на адрес: улица «Садовски», блок 5, осми апартамент. Завършил е Московското суворовско училище, а после с отличие спецакадемията «Ф. Е. Дзержински» (която готви кадри за ГРУ). След завършването й е работил зад граница, но заедно с група съветски дипломати е бил изгонен от Париж. Изпълнявал е интернационалния си дълг в Афганистан в състава на 17-и самостоятелен полк на спецчастите: дослужил до чин майор, командвал е рота, после батальон. За изпълнението на секретна операция от огромна държавна важност му е било присвоено званието «Герой на Съветския съюз». Прехвърлен е в Москва на разположение на ГРУ, изпълнява длъжността началник на охраната на генералния секретар на ЦК на КПСС… Ерген, член на КПСС, сега живее на адрес: «Кутузовски проспект» №36, блок 2, апартамент 39…“
— Саша, какво ти се е случило? — попита Грязнов, забелязвайки, че съм се втренчил в справката и не мога да откъсна очи от нея.
— Не, нищо… Адресът като че ли ми е познат.
— На „Кутузовски“ ли? Дванайсететажна грамада от розови тухли…
— Не, ето този — улица „Садовски“.
— Това е пресечка на улица „Горки“, на единия й ъгъл е кулинарният магазин, а на другия — блок на Болшой театър, там някога имаше очна клиника, но после я преместиха по-навътре в улицата…
Но аз вече не слушах Грязнов, защото в този момент си спомних: точно на този адрес — улица „Садовски“ 5, в осми апартамент е живяла до омъжването си Светлана Белова, с моминска фамилия Аралова.
— Ти къде скочи?
— Трябва да проуча нещо…
Грязнов ме погледна странно, сякаш видя върху челото ми паяк, и каза хладно:
— Не забравяй, че днес продължаваме операцията с Троян.
Номер пет на улица „Садовски“ вече не съществуваше. Тоест имаше го, но в него се помещаваше посолството на една приятелска страна. Пребродих на кръст целия квартал — по улиците „Трьохпрудна“ и „Благовешченска“, влязох в двора на очната клиника, но никъде не открих домоуправлението. Запуших и хвърлих празната кутия на тревата. Отнякъде изникна благообразно старче, вдигна безмълвно кутията и я понесе към боклукчийската кофа в дъното на двора.
— Моля да ме извините! — извиках след него.
Старчето се върна, изгледа ме над очилата и каза примирително:
— Другите даже не се извиняват. Знаете ли, някога в градчетата на Рижкото крайбрежие изобщо нямаше кошчета. А пък чистотата беше необикновена. Сега на всеки стълб са обесили жълти сандъчета, а мърсят, боже опази.
Старчето приличаше на Чехов — акуратна брадичка, пенсне, ленено палтенце.
— Вие какво, търсите ли някого? Или просто се разхождате?
— Ами дадоха ми този адрес, обаче, изглежда, е сбъркан, в тази къща има посолство.
— Че то посолството е от пет години. А преди си беше жилищен дом. Аз самият преживях в тази къща, в седми апартамент, точно петдесет години. Наистина с осемгодишно прекъсване.
— От трийсет и седма до четиридесет и пета?
— Не познахте. От четиридесет и шеста до петдесет и четвърта. Само че защо стоим, ей тук има пейчица, аз сам я боядисвам всяка година. Сега живея насреща. Разрешете да ви се представя — Семьон Яковлевич Полонски, почетен пенсионер, председател на дружеството за озеленяване на тукашния микрорайон, а в миналото — драматург, писал съм за самодейните театри. С кого имам честта?
— Турецки… Саша, юрист.
— Та така, скъпи Саша, мога да ви дам справка за всички жители на този дом.