— О, не — каза президентът с треперещ глас. — Разбира се, че не. Наопаки, надяваме се, че нашите сътрудници в публикациите си…
— Безспорно, но предполагам, че най-интересните изследователски проекти включват проучване на трансформацията. Допускам, че това е мъ-ъничко опасно. Магията на трансформацията може да доведе до нежелателни резултати, както се случи с доктор Аберкомби. — Джини се опря на вълшебната си пръчка и замислено плъзна поглед по тревата. — Може да се случи… да, има незначителна вероятност вие, доктор Малзиус, да се превърнете в маймуна. Или например в червей, в дълъг лигав червей. Но ние няма да позволим тези обстоятелства да попречат на развитието на науката. Нали така?
— Какво?! Но…
— Естествено — мъркаше магьосницата, — ако ми позволят да общувам с годеника си, както аз искам, няма да имам време да се занимавам с подобни изследвания.
За да признае поражението си, на Малзиус му бяха необходими петдесет излишни думи. Не се предаде, докато над Студентското градче не угасна и последният фенер.
Джини внимателно ме погледна.
— Правилото не може да бъде отменено официално по-рано от сутринта — ми пошепна тя, — а тогава… Можеш ли да пропуснеш няколко лекции?
— Как-ик-ик — обади се вместо мен доктор Алан Аберкомби.
Възмутеният Сварталф сякаш само това и чакаше — втурна се към него и го подгони на дървото.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Да си дойдем на думата.
Първата учебна година завърши за нас прекрасно. Джини се гордееше с отличния ми успех по шаманистика и математически анализ. Тя ми помагаше в критичните моменти по магьосническите езици, а Грисуълд ми оказваше същата услуга по електроника. Тъй като решихме да направим сватбата ни през юни, наложи се Джини да поизмени учебните си планове.
Мислете за бившата високоплатена магьосница всичко, каквото си искате, но не я смятайте за наивна. Безспорно Джини имаше силен характер. Тя обаче специализираше в онези области на Изкуството, в които освен вярност и твърдост се изисква и невинност. Такива специалисти получават и съответното заплащане. В моето момиче се съединяваха лед и пламък, а сега то трябваше да се превърне в поредната младоженка. И какво от това? Следващата година тя ще навакса необходимите знания и ще компенсира женитбата си.
Не успяхме напълно да скрием от средствата за масова информация ролята си за унищожаването на саламандъра. Малзиус проглушаваше ушите на всички, че университетът е спасил това прекрасно градче от пожара. Той обаче страстно желаеше нашето приятелство и с негова помощ успяхме да заблудим журналистите. Тъй че скоро обществеността престана да се интересува от нас. Грисуълд едва не откачи, когато получи толкова много средства — според него повече, отколкото заслужаваше. Същевременно се възмущаваше, че ние сме получили по-малко, отколкото ни се полага. Успяхме да го убедим, че дадените на него пари са необходими за модернизирането на отдела му, а дадените на нас — само за осигуряване на уединението ни. Освен това ние искахме уверения, че забраната за извънучебните контакти между колеги ще си остане анулирана, а що се отнася до другите условия, животът ни в университета „Трисмегист“ ще бъде поносим. Тъй че се наложи да сключим мълчаливо споразумение за сътрудничество с Малзиус: да не позволим да му бъде лепнато петно, че е страхливец, а, напротив, да помогнем за възстановяване на чувството му за собствено достойнство.
Накратко — тъй изминаха зимата и пролетта. Всичко беше чудесно и изумително. Бих могъл да пропусна този период, но се изкушавам да спомена поне за следния момент.
— Не — казах на партньора и приятеля на годеницата ми, — медения си месец ще прекараме без теб.
Той сви уши и възмутено каза:
— Фрр-мяу!
— Чудесно ще си живееш в апартамента. Управителят обеща да те храни всяка вечер, когато оставя млякото за домашния дух. И не забравяй, че не бива да гониш духа, когато дойде — вече три пъти си го правил, когато с Джини отивахме да вечеряме. След последния случай добрите малки духове превърнаха мартинито ни в подсладена вода.
При споменаването на духовете жълтите очи на Сварталф светнаха и той размята опашка. Представих си какво изпитва при вида им — та те не са по-големи от мишка. Какво пък, би трябвало да знаят, че с тях ще се отнасят като с мишки.
— Управителят ще идва тук, за да бърше прахта и да сменя твоя пясък — напомних му аз с непреклонен глас. — Можеш да излизаш, ако поискаш, на чист въздух — вземай метлата и излитай през комина. Но домашният дух е неприкосновен — запомни това, фукльо, и ако разбера, когато се върна, че си го гонил, ще се превърна във вълк и ти ще прекараш остатъка от дните си на дървото. Разбра ли?!