Подобно на останалите си колеги тя бе свалила шлема и космическия костюм в момента, в който достигнаха орбитата. Сега бе облечена с шорти, тениска и чорапи със специално удебелени подметки — стандартното облекло на НАСА за тази работна обстановка. Дългата ѝ руса коса беше плътно прибрана на кок, за да бъде под контрол. Моли и Валентина плуваха край нея, насочили разширени от любопитство очи към наблюдателните люкове.
— Какво ще кажете за гледката, дами? — подхвърли Лънди, изплувал от люка на пода, който свързваше работното помещение с пилотската кабина. След него се появи прошарената глава на Тош.
— Това продължава да е най-страхотната картина в живота ми! — промълви с мекия си ирландски акцент Моли, без да откъсва очи от илюминатора. — Дъхът ми буквално спира!
— Да, гледката наистина е величествена — промълви Валентина.
— Ето ги Хавайските острови — обади се Келси и неволно си помисли за Нолън, който в момента работеше по някакъв проект там.
— Тази гледка към света безспорно е една от екстрите на нашата работа — доволно кимна Лънди. — Още не ми е омръзнала, макар че това е петият ми полет. Разбира се, аз скоро ще се върна долу, докато вие ще останете в орбита далеч повече часове от мен. Ударете една жица, като се приберете. Любопитно ми е да разбера дали в един момент не ви е писнало да ни наблюдавате отгоре.
— Не мога да си представя, че това може да се случи — поклати глава Келси.
Моли погледна часовника си и с изненада установи, че времето покрай илюминаторите тече неусетно бързо.
— Предполагам, че си тук, защото е време за ИБА? — подхвърли тя.
Лънди кимна. Казано с по-прости думи, ИБА — съкращение за извънбордова активност на жаргона на НАСА, означаваше излизане в открития Космос. Предстоеше първата от общо две, предвидени за настоящата мисия. По време на първата щяха да пуснат комуникационния спътник в предварително зададената орбита, а втората беше изцяло предназначена за разтварянето на антената на детектора, който трябваше да отчита количеството и качеството на космическите частици.
— Все хубави неща — въздъхна Моли. — Давай да слизаме долу, сестро Валентина. Колегите сигурно имат нужда от нас.
— Слушам, майко игуменко.
Използвайки само два пръста, Валентина леко се отблъсна от тавана на кабината, ловко се завъртя във въздуха и без усилие се провря през люка към пилотската кабина. Моли неохотно я последва.
— Вал се справя доста добре с безтегловността — отбеляза Тош.
— И в най-добрите си мигове в Космоса не съм се придвижвал толкова добре — кимна Лънди. — Тази дама, явно, има талант за микрогравитация… — Обърна се към Келси и подхвърли: — А ти как се чувстваш?
— По-добре. Първите дванайсет часа никак не ми беше леко.
— Обикновено е така. Я ми кажи, какво беше това „майко игуменко“?
— Майтап — усмихна се Келси. — По време на подготовката ни с тренажорите Моли постоянно ни пришпорваше и момичетата я кръстиха „Майка игуменка“. А тя прие прякора си с усмивка, просто защото има великолепно чувство за хумор.
— Но това означава, че останалите сте…
— Сестри от Пресветия небесен манастир, на вашите услуги — почтително се поклони Келси.
— Това е по-добро от девици весталки — ухили се Тош.
— Тези дами? — вдигна вежди Лънди и поклати глава: — Изключено! Предлагам да останеш тук с нас, тъй като в момента на средната палуба е малко тесничко. Освен това ще можеш да се хванеш за нещо по-солидно, когато включим помощните двигатели.
— Благодаря — кимна Келси.
Тош и Лънди заеха местата си и направиха кратка проверка на уредите, които щяха да използват за преобръщането на совалката.
— Хюстън, говори „Либърти“ — рече в микрофона Лънди. — Готови сме за завъртане на сто и осемдесет градуса.
— Прието, „Либърти“ — отвърна Фред Джизъп от Центъра за управление „Джонсън“. — Имате разрешение.
Тош хвана джойстика пред себе си и внимателно го наклони наляво. Подчинявайки се на командата, малките външни ускорители, разпределени по корпуса на „Либърти“, осъществиха кратко включване на високи обороти и космическият апарат покорно се завъртя наляво. Земята и звездите в илюминатора също се завъртяха.