— Трябва да внимаваме с файловете, които съдържат инструкциите на Скай — промърмори Рейни, внимателно обмисляйки предложението на Грин. — В тях са заложени кодове, които трябва да разбием, за да достигнем до командите по отношение на целта.
— Ще имате ли достатъчно време? — попита Килкъни.
— Мисля, че ще успеем да се вместим.
Килкъни вдигна телефона на бюрото и поиска връзка с комуникационния център на кораба.
— Казвам се Килкъни и искам връзка с Щатите — кратко рече в слушалката той.
Успя да осъществи сателитна връзка с Международната космическа станция благодарение на Барнет, който направи необходимото за линията между „Акватус“ и Космическия център „Джонсън“. И за пръв път от няколко седмици насам чу гласа на Келси Нютън.
— Нолън, от управлението на полета споменаха за някакъв проблем — тревожно каза тя. — Какво става?
— Подгответе се за евакуация — кратко отвърна Килкъни.
— Какво?!
— Хората, които свалиха „Либърти“, са разбрали за присъствието на Уошъбау на борда на станцията и се готвят да ви атакуват. Разполагате с по-малко от деветдесет минути.
— Не можете ли да им попречите? — попита Келси.
— Правим всичко възможно, но може би няма да ни стигне времето. Съжалявам, че ти съкращавам престоя…
— Знам, че не си ти.
— Да не губим време. Ще прехвърлим телеметричните данни в КЦ „Джонсън“, откъдето ще ви държат в течение за времето, което ви остава. Ако имам добри новини, пак ще се обадя.
— Обичам те, Нолън!
— И аз те обичам, Келси. А сега се махай от проклетата станция!
62
МКС
— Чухме — обади се Моли, после тялото ѝ изплува в Модул 1, следвано от останалите.
— Знаят, че съм тук? — попита Пит. — Значи дотук с програмата за защита на свидетелите!
— Това никак не е смешно — поклати глава Келси. От лицата на колегите ѝ личеше, че и те са пресметнали, но предпочитаха да замълчат. — Не можем всички да напуснем станцията.
Макар и завършена сравнително скоро, МКС не беше оборудвана с най-главния компонент по отношение на сигурността — превозно средство за прибиране на Земята. Прототипите на такова превозно средство, обозначено като Х-38, бяха издържали успешно серия от пробни полети, а окончателният му вариант трябваше да бъде вдигнат в орбита със следващата совалка. В момента обаче разполагаха единствено с космическия кораб „Союз“, който побираше само трима души.
— Изборът е очевиден — промърмори Пит.
— Я не се прави на герой! — сряза го Моли. — Забрави ли, че имаш семейство?
— Всички имаме семейства — контрира Пит. — Нима искаш да хвърляме чоп?
— Не — поклати глава Келси. — Това е нашият дом и лично аз възнамерявам да го защитавам.
— Как? — попита Валентина.
— Знаем къде се намира този спътник убиец, ще знаем и къде ще бъде в момента на атаката.
— А след като знаем къде е мръсникът, може би ще успеем да направим нещо — добави Моли.
— Какво по-точно? — скептично я погледна Пит.
— Ще си изработим свое противоспътниково оръжие и с него ще атакуваме това на врага.
Келси облече скафандъра и напусна станцията през въздушния шлюз. Погледна надолу към Земята и направи опит да прогони мрачната мисъл, че някой там — на това прекрасно кълбо, планира тяхното ликвидиране. Проби си път по дължината на корпуса и се изкачи на страничната площадка, разположена до модула за центробежна акомодация.
Високо над главата ѝ блестеше корпусът на „Цвики-Волф“, осветен от бледите лъчи на Луната. В душата ѝ се промъкна съжаление за годините упорит труд върху създаването на този експериментален модел, който щеше да престане да съществува, независимо от успеха или провала на намеренията им. Включи механичния си гаечен ключ и започна да развива болтовете, които прикрепваха апаратурата към антената на покрива на МКС.
Капсулата на „Союз“ бавно започна да се отдалечава от вътрешната страна на платформата. Валентина направи кратко включване на позиционерите и корабът се отдели от станцията.
— Хей, Келси — обади се в слушалките Пит.
— Какво има?
— От КЦ „Джонсън“ ни нарекоха луди!
— Имат ли по-добра идея?
— Нямат, разбира се. Изпратиха телеметрията и ни пожелаха късмет. Моли вече би трябвало да я зарежда в компютрите на „Союз“…
— А къде е самият „Союз“?
— Точно минава под теб — отвърна Валентина.