Корпусът на „Саниа“ вече почти не стърчеше над водата. В един момент се разнесе силно свистене, корабът потрепна и сякаш подскочи напред. Последните остатъци от въздух напуснаха трюмовете и тежестта на водата го повлече към дъното. Килкъни гледаше с широко отворени очи, чувствайки се така, сякаш и последната му надежда потъваше в студените океански дълбини.
Постоя известно време, без да помръдва, после бавно вдигна глава. Келси беше някъде там, отвъд искрящата синева на небето. Не можеше да види нито нея, нито кораба, но горещо се помоли тя и останалите членове на екипажа да са вече далеч от обречената космическа станция. Тао тихо се изправи до него и го прегърна през кръста. Не каза нищо просто защото нямаше нищо за казване.
„Зевс-2“ засече някакъв голям кръгъл обект, светкавично изчисли параметрите му и продължи търсенето. Не след дълго откри друг обект, който пресичаше екватора, далеч от мястото, на което би трябвало да бъде космическата станция. Той летеше на по-ниска орбита, но размерите му приблизително се покриваха с тези на МКС. Спътникът убиец се фокусира върху него и компютърът започна да изчислява траекторията на атаката.
Лишен от подобна възможност, „Союз-Цвики-Волф“ не беше в състояние да изработи план за атака. Единственото му оръжие оставаше надеждата да се окаже в подходящо време на подходящото място. В момента, в който пресече Тропика на Рака, бордният му компютър издаде последната си заповед към двигателната система на космическия апарат. Страничните ускорители се включиха за продължителен отрязък от време и „Союз“ рязко се завъртя по надлъжната си ос. Сферата на апарата за изследване на космическите частици с диаметър 30 метра последва въртеливото движение на руския кораб и сложната мрежа на антената ѝ се завъртя като перките на вентилатор по посока на екватора.
С наближаването на целта реакторът на „Зевс-2“ превключи на максимална мощност. Жироскопите поддържаха оръжието заковано в мишената, преследвайки МКС както ловецът държи на мушка ято летящи патици. Орбитите на двата космически апарата постепенно се сближаваха. Станцията беше на по-малко от три хиляди километра и разстоянието продължаваше да се скъсява.
После „Зевс-2“ внезапно изпусна целта. Сензорите му заподскачаха между МКС и един друг неидентифициран обект, който се появи на много по-близко разстояние, частично скривайки станцията. Компютърът за „Зевс-2“ стартира операции за компенсиране на загубата, опитвайки се да открие пролука за стрелба. За тях му беше необходима точно една секунда.
Спътникът зае оптимална позиция и произведе изстрел. От коничното удължение на носа му излетя енергиен сноп с мощност шест мегавата, който яростно се стовари върху корпуса на „Цвики-Волф“. Покривната му конструкция се пръсна на дребни късчета, част от които връхлетяха като облак от шрапнели върху издължения корпус на спътника убиец. Освободен от бремето на антената, „Союз“ безпроблемно се размина с него.
„Зевс-2“ се разтърси като боксьор, получил серия тежки удари от противника си. Жироскопите полудяха. Компютърът автоматично превключи на операции за стабилизиране на полета, но когато те бяха извършени, МКС вече беше напуснала лазерния обхват.
64
— Нолън, ела бързо! — възбудено извика Грин. — Трябва да видиш това!
— Проникна ли?
— Току-що. За съжаление онова нещо вече беше изстреляло заряда си по станцията, но ела да видиш какво стана!
Килкъни се настани на столчето до Рейни и вдигна глава към анимацията на екрана.
— Това е „Зевс-2“, който се приближава откъм полюса — започна обясненията Рейни. — А това тук е МКС. Сега внимавайте… „Зевс-2“ търси целта на предварително изчисленото място, но тя не е там. Няколко минути изтичат, преди да я засече отново — ето тук… После, в момента на изстрелването, станцията отново излиза от мерника му, тъй като между двата обекта се появява трети.
— Не го знаем какъв е, но дойде точно навреме и пое залпа — добави Грин.
— Спътникът е стрелял? — попита с тревога в гласа Тао. — Улучил ли е станцията?
— Не мисля — поклати глава Рейни. — Доколкото разчитам анимацията, зарядът е попаднал в обекта, който се е появил между двата космически апарата. По още неустановени причини „Зевс“ влиза в свредел, а когато отново се стабилизира, МКС вече е извън обсега му.
— Установихте ли контрол върху това нещо?
— Вече да — кимна Рейни. — Първата ми работа беше да изтрия от паметта му всички данни по отношение на евентуални бойни цели. В момента просто си виси там горе и чака нареждания…