— Ами Скай? Възможно ли е да го активира отново, ако разполага с друг компютър като този?
Рейни се замисли, после бавно кимна.
— Възможно е. В момента системата ни възприема като Скай, тъй като само тя е оторизиран разпоредител. Но за да осъществи контакт, въпросната дама се нуждае от сателитна връзка — като тази, която имаме на кораба и у дома, в Калифорния.
— Един Господ знае накъде се е запътила в момента — промърмори Килкъни. — Но така печелим време.
Телефонът на писалището зажужа и той натисна бутона за конферентна връзка. Беше Джак Барнет.
— Нолън, току-що говорих с НАСА. Космическата станция е завършила последната си обиколка без инциденти.
— Такива вече няма да има — отвърна Килкъни. — Грин и Рейни установиха контрол над спътника. Имате ли идея какво да правим с него?
— Нека оставим проблема на правителството. Но в дипломатическо отношение това отваря огромен буркан с червеи… Защото едно е да разработим космическо оръжие, а съвсем друго — да го използваме…
— А след като ние го имаме, другите момчета от квартала също ще го пожелаят, нали? — подхвърли Грин.
— Именно.
— В такъв случай не е ли по-добре да го нямаме? — попита Килкъни. — Какво ще кажете, ако ние, петимата, изведнъж решим, че въпросното оръжие трябва да изчезне?
— Не можем да го свалим! — ужасено извика Рейни. — На борда има ядрен реактор!
„Зевс-2“ се появи откъм полюса и се понесе над безбрежната, обляна от ярко слънце повърхност на Тихия океан. „Акватус“ го засипа с поток от нови инструкции. Бордният компютър мигновено ги обработи и съобщи за приемането им.
Реакторът се включи и това автоматично задейства главния двигател. Скоростта на спътника плавно се увеличи, зад него се проточи бляскава диря йонизиран ксенон. В момента, в който прехвърли Южния полюс, скоростта му беше над осем километра в секунда и продължи да се увеличава.
По време на следващата си обиколка „Зевс-2“ мина над северната част на Русия и скоростта му беше достатъчна, за да преодолее земното притегляне. Траекторията му се превърна в права линия, издигаща се вертикално над покрива на света. Стройното му тяло прекоси чертата, която разделяше деня от нощта и блесна на ярката слънчева светлина. А след това се насочи право към нейния източник…
65
Киритимати
Когато новината за арестуването на Скай стигна до борда на „Акватус“, капитан Чжин предложи хеликоптера за борба с подводници на борда на „Ханджоу“, с който да бъде транспортиран до атола някой от членовете на американския следствен екип, изявил желание да присъства на официалното повдигане на обвиненията. Килкъни прие любезната покана и излезе на площадката. Тежкият КА-28, руско производство, увисна над борда на „Акватус“ и бавно започна да се снижава. Двойните витла на мотора му издаваха пронизително свистене, а грохотът му заглуши всякакви звуци наоколо.
Полетът продължи почти час в пълно мълчание, тъй като боботенето на двигателите плътно изпълваше кабината. Малкото думи, които достигаха до ушите му, бяха на китайски, а той не знаеше нито дума на този език.
Направи опит за някакво общуване с човека до себе си, но онзи със знаци му обясни, че радиостанцията в шлема му не работи. Беше облечен в летателен комбинезон и спасителна жилетка, която покриваше петлиците и евентуалната табелка с името му. А поради яркото слънце в кабината всички бяха спуснали визьорите на шлемовете си и Килкъни виждаше само долната част от лицата им.
От въздуха Киритимати наподобяваше разлята буква „У“, като областта под разперените криле беше осеяна с лагуни и рифове. Страхотно място за гмуркане, веднага го оцени Килкъни. С удоволствие би го посетил, стига да открие пътя до тази шепичка суша сред огромния океан. През петдесетте и шейсетте години на миналия век САЩ и Великобритания бяха използвали атола за ядрени опити в атмосферата, но за разлика от печално прочулия се атол Бикини тук не било регистрирано значително натрупване на радиация. По тази причина местното население не е било евакуирано и в момента възлизаше на около пет хиляди души.
Край ниска едноетажна постройка, която би трябвало да е терминалът, бяха паркирани три реактивни самолета и един хеликоптер. А съдейки по размерите на летището, Килкъни стигна до заключението, че днешният трафик със сигурност е най-оживеният от времето на опитите с водородни бомби насам. Хеликоптерът и единият от самолетите носеха логото на „Скай Еърспейс“.