КА-28 намали скоростта и почти увисна във въздуха, чакайки инструкциите за кацане. После колелата му най-сетне докоснаха бетонната писта. Килкъни и спътникът му разкопчаха коланите, изчакаха витлата да намалят оборотите си и слязоха.
Човекът до него свали шлема си и протегна ръка:
— Приятно ми е, господин Килкъни. Аз съм Пенг.
Ръкостискането му беше здраво, но без да причинява болка. На лицето му се появи усмивка.
— Корольов! — сети се Килкъни.
— Точно така. Бях принуден да изляза от прикритие, но вие и спътницата ви очевидно се нуждаехте от помощ…
— Защо имам чувството, че мотивите ви не бяха чисто алтруистични?
— Интересите ни съвпадаха — разшири се усмивката на Пенг.
— Както и да е — кимна Килкъни. — Дължа ви голяма благодарност.
— За нищо. А сега няма ли да хвърлим едно око на нашата пленница?
На няколко крачки от хеликоптера ги очакваше едър островитянин с гъста, започнала да сивее коса, облечен в пъстра риза, широки памучни панталони и сандали на бос крак.
— Добре дошли в Киритимати — поздрави ги той. — Аз съм Ебери Текинене, представител на местната митница.
— Неудобно ми е да го кажа, но не си нося паспорта — промърмори Килкъни.
— Аз също — добави Пенг.
— Жалко за вас — отвърна с широка усмивка Текинене. — Малко хора на този свят могат да се похвалят с нашия печат върху паспортите си. Но иначе имате късмет, защото не съм тук в качеството си на митнически служител, а на официален представител на Република Кирибати — поне докато се появи някой чиновник от Тарава, на когото да прехвърля цялата тази бъркотия… Вие ли сте хората, които поискаха арестуването на госпожица Скай?
— Страхувам се, че да — кимна Килкъни.
— Ясно… Отдалеч си личи, че имате опит в забъркването на разни каши.
— Всъщност тя ги забърка, ако от това ще се почувствате по-добре…
Текинене сви рамене.
— Моля, последвайте ме.
Последваха островитянина в терминала — една преекспонирана версия на стандартно тропическо бунгало с голяма веранда отпред. Двама мъже оживено разговаряха зад преградата, която изпълняваше ролята на място за митническа проверка. Си Джей Скай седеше до стената с белезници на ръцете и отегчена физиономия — сякаш това, което ставаше наоколо, изобщо не я засягаше. Очите ѝ се спряха на Килкъни и Пенг само за миг, после равнодушно се отместиха встрани. Двамата униформени полицаи до нея изглеждаха не по-малко отегчени и разменяха по някоя дума с пилота, когото очевидно познаваха.
Спорещите млъкнаха в момента, в който осъзнаха, че имат нова компания. И двамата бяха надхвърлили петдесетте, с наедрели талии и оредяла коса. Единият беше азиатец с пригладена коса и очила, а очите зад тях проблясваха с цялата ярост на високопоставените комунисти, управляващи Китай и Северна Корея. Събеседникът му приличаше на клонинг между Дани Глоувър и Дани ДеВито.
— Нолън Килкъни? — изправи се клонингът. — Аз съм Брадли Милфорд.
Разтърси ръката му с такава сила, сякаш очакваше от нея да потече вода. Едва след това довърши представянето си:
— Американско консулство, Тарава.
В съседство Пенг се радваше на подобно посрещане от страна на своя сънародник.
— Приятно ми е — промърмори Килкъни и изтръгна ръката си, преди да получи слепване на вените. — По всичко личи, че добре се забавлявате с този приятел…
— Разбира се. Това е високоуважаемият ми колега господин Пу, с когото спорим за попечителството над задържаната.
— Китай има приоритет! — обяви с нетърпящ възражение тон господин Пу. — Нашите астронавти бяха първите ѝ жертви. Което означава, че трябва да бъде съдена първо от китайски съд.
— Ще я екзекутирате, преди дори да я разпитате за това оръжие, което е създала — възрази Милфорд. — Съединените щати не могат да се примирят с това, а Франция и Русия ще ни подкрепят сто процента. И ние изгубихме седмина смелчаци, които…
— Шестима — поправи го Килкъни.
— Моля?
— Изгубихме шестима смелчаци, ако имате предвид „Либърти“ — в случай че вие двамата сте решили да правите шибано състезание… — Килкъни се обърна към Пенг и попита: — На колко човека приблизително възлизат днешните ви жертви?
— Страхувам се, че цифрата наближава двеста.
— Значи Китай има голямо предимство при броенето на труповете — отсече Килкъни.
— Прав сте! Точно така! — гневно изфуча Пу.
— Предполагам, че Китай не може да се обяви за първа жертва на тази жена — подхвърли Пенг. — Убеден съм, че престъпленията ѝ са започнали доста по-рано.
— Първата ѝ жертва най-вероятно е Русия — кимна Килкъни. — При свалянето на „Мир“ нямаше човешки жертви и самата станция беше на края на живота си, но в случая е важен принципът. Национална гордост и всичко останало…