Двамата дипломати ги гледаха като извънземни.
— Няма начин да я предадем на Русия! — извика извън себе си Милфорд. — Нашият държавен секретар вече лети към Тарава, където ще настоява за незабавната ѝ екстрадиция!
— Това вече е прекалено! — изкрещя Пу и лицето му се наля с кръв. — Подобно действие ще предизвика енергичните протести на нашия външен министър! Ще поискаме спешно заседание на Съвета за сигурност! Става въпрос за международно право!
Килкъни и Пенг благоразумно се дръпнаха настрана. А двамата дипломати подновиха спора си с ярост, сякаш от това зависеше животът им. Присъстващите останаха с впечатлението, че ако някой от тях не получи удар, те със сигурност ще се вкопчат в ръкопашен бой.
— Знаете ли, при тази демонстрация на изтънчена дипломация Скай най-вероятно ще умре от старост между стените на тази стая — подхвърли Килкъни.
— В тази стая да, но не от старост — отвърна Пенг. Ръката му се плъзна към един страничен джоб на пилотския комбинезон и извади пистолет. Изстрелите бяха четири, в бърза последователност един след друг. Два от куршумите попаднаха в главата на Скай, а другите — в гърдите ѝ. Ехото бавно заглъхна и в помещението се възцари тишина. Смъртта настъпи мигновено и тялото на Скай рухна на пода.
— Хвърли го! — изкрещяха в хор островните полицаи, тромаво измъкнали оръжието си.
Пенг завъртя пистолета с дулото към себе си и го подаде на Текинене.
— Предполагам, че според законите на вашата страна огнестрелните оръжия трябва да бъдат декларирани — спокойно рече той.
Текинене механично протегна ръка и взе пистолета, а ченето му увисна. Килкъни не беше сигурен какво шокира повече двамата дипломати — изключителната бруталност в акта на Пенг или решителността на действията му. Във всеки случай и двамата бяха загубили дар слово. Дори полицаите не бяха сигурни как трябва да действат, вероятно защото на този остров убийствата бяха нещо крайно необичайно. След кратко колебание реши, че е време да се намеси.
— Технически погледнато, ние все още не сме влезли в страната — подхвърли той.
— Как така? — зяпна насреща му Текинене.
— Не трябваше ли първо да минем през митницата?
— Ами… Да.
— Пенг и аз не сме го направили. Готвехме се, но вниманието ни беше отвлечено. Мисля, че присъстващите тук осем души можем да стигнем до заключението, че става въпрос за нещастен случай.
— Нещастен случай?! — изкрещя Милфорд, най-после възвърнал гласа си. — Този човек най-хладнокръвно я застреля!
— Не, сър — любезно отвърна Килкъни. — Господин Пенг извади оръжието си с намерението да го предаде на митническите власти, но за съжаление то гръмна.
— Това е лъжа!
— По-скоро творческа интерпретация на събитията. Разбира се, както вие, така и високоуважаемият господин Пу, вероятно си давате сметка, че този нещастен случай премахва причината за всякакви дипломатически спорове, а освен това освобождава Съединените щати и Китай от немалките разноски за продължителни съдебни процеси.
— В тези разсъждения има рационално зрънце — бавно кимна с глава господин Пу.
— Признавам, че наистина е така — добави след известна пауза Милфорд.
— А как вижда нещата храбрата Република Кирибати? — попита Килкъни.
— Ъ-ъ-ъ-м — отговори Текинене.
— Ако това ще ви помогне, трябва да подчертаем, че тази жена беше пряко отговорна за смъртта на повече от двеста души. А ако вашата страна е като моята, документирането на обстоятелствата около едно убийство е далеч по-трудно и обемисто от това, която се изисква за нещастните случаи.
— Правителството на САЩ ще подкрепи становището за смърт при нещастен случай — обяви Милфорд.
— Китай също — добави господин Пу.
Текинене бавно кимна с глава.
— А кой ще прибере тялото?
— Ще оставим този въпрос на дипломатите — отвърна Килкъни и се обърна към вратата. — Пенг, мисля, че това е намек да си тръгваме…
66
Бойна подводница „Вирджиния“
30 август
Килкъни стоеше на мостика в компанията на капитан Джонстън. Морето беше гладко като стъкло, тихо и невероятно спокойно. Вдясно от „Вирджиния“ имаше два кораба — специалният спасителен съд на американските ВМС „Сейфгард“ и китайският разрушител „Ханджоу“.
Техниците на предната палуба на „Сейфгард“ провеждаха следоперативен преглед на капсулата за дънно претърсване „Дийп Дроун-7200“, която в продължение на няколко часа беше работила в периметъра. Вниманието на Килкъни беше насочено към въртящия се барабан в задната ѝ част, който бавно прибираше дебел кабел.