Лънди и Тош следяха различните дисплеи на арматурното табло, които контролираха положението на „Либърти“ спрямо Земята. Когато завъртането достигна 180 градуса, Тош върна джойстика в предишното му положение. Това доведе до включването на един допълнителен двигател, който прекрати въртеливото движение.
— Много ме бива, мамка му! — победоносно подхвърли той.
— Като дете сигурно си бил факир на видеоигрите — отвърна Лънди. — Хюстън, говори „Либърти“. Преминаваме към подготовката на ИВА. Край.
— Прието, „Либърти“. Успех.
— Добре ли ме чуваш? — попита Пит.
— Отлично — отвърна Керълайн.
— И при нас звучите ясно — екна гласът на Лънди в шлемофоните им. — Готови ли сте за една разходка?
Моли и Валентина за последен път огледаха пломбите и механизмите на извънстационарните мобилни единици (ИСМЕ), които Пит и Керълайн бяха прикрепили към скафандрите си, след което им подадоха знак с вдигнати нагоре палци.
— Първо дамите — галантно подхвърли Пит и отстъпи крачка встрани.
Керълайн се промъкна през изходния люк — кръгло отверстие с плосък капак, прехвърляйки се във вътрешния въздушен шлюз на совалката. Оттам пропълзя във външния въздушен шлюз, използвайки къс и тесен тунел, който свършваше в близкия край на товарния отсек. Още два люка имаше в краищата на цилиндричната камера — първият осигуряваше достъп до товарния отсек, а през втория „Либърти“ щеше да се съедини с МКС. Керълайн запълзя нагоре. Пит затвори люка след себе си и я последва.
— Херметизацията нормална, готови за декомпресия — обади се Моли.
— Готови сме — отговори Пит.
Съскането на въздуха приглушено проникна под херметизираните шлемове на екипа за излизане в открития Космос.
— Въздушната ключалка декомпресирана — обяви Моли, надничайки през малкото прозорче на люка. — Можете да продължавате.
Керълайн внимателно завъртя металния кръг за отваряне на външния люк в посока, обратна на часовниковата стрелка. След оборот и половина люкът щракна и се отвори. Леко, но едновременно с това рязко подръпване навътре беше достатъчно за счупването на пломбите. После люкът безпроблемно се отмести встрани на специалните си панти и астронавтите се плъзнаха навън.
Големите врати на товарния отсек зееха отворени с цел охлаждане, тъй като „Либърти“ отделяше значително количество топлина. Върху черното кадифе на небето грееха милиарди звезди. Керълайн и Пит се изправиха в плътната сянка на работното помещение, но останалата част от товарния отсек беше обляна от ослепително острата светлина на слънцето. Побързаха да смъкнат визьорите на шлемовете си, изработени от прозрачен поликарбонат с фино златно покритие. В Космоса слънцето беше в състояние да ги ослепи за броени секунди в буквалния смисъл на думата.
— Какво ще кажеш, Пит? — закачливо подхвърли Керълайн. — Прекрасен ден за космическа разходка, нали?
— Да — отвърна партньорът ѝ. — За съжаление трябва да работим, защото някой е кихнал страхотни мангизи, за да изблъскаме тоя спътник в орбита…
— В такъв случай да се залавяме за работа, тъй като тези разходи трябва да се оправдаят…
Директно пред тях се издигаше внушителният куб на апаратурата „Цвики-Волф“, опакован в клетка за транспортиране от здрави стоманени шини, който на даден етап трябваше да бъде прехвърлен на МКС. В разглобено състояние приличаше на гигантска анемона с дълги бодли.
Керълайн и Пит застанаха от двете му страни, използвайки специалните ръкохватки, прикрепени към стените на товарния отсек. Краката им плуваха свободно зад тях — точно по начина, по който го бяха правили по време на тренировките в огромния басейн на центъра „Джонсън“. Водата действително предлагаше условия, близки до безтегловността, но съпротивлението ѝ все пак затрудняваше движението с обемистите костюми, допълнително натоварени с апаратурата за автономна жизнена среда. Оказа се, придвижването в открития Космос е далеч по-лесно. И двамата дишаха равномерно, а сърдечният им ритъм беше спокоен и стабилен.
Комуникационният спътник, който трябваше да изведат в орбита, се намираше в задната част на товарния отсек. Той се състоеше от две части с правоъгълна форма. В едната беше компактният ракетен двигател, а в другата — по-дълга и по-ниска — бяха разположени електронните компоненти. Сравнен с почти дизайнерското оформление на „Цвики-Волф“, спътникът приличаше на две обикновени кутии за обувки, увити в изолиращо фолио.
Астронавтите предпазливо се приближиха към него от двете страни на товарния отсек. Спътникът на стойност 250 милиона долара беше здраво прикрепен към пода с помощта на множество специални скоби. В горната му част се намираха сгънатите плоскости на трите антени — една голяма и две по-малки, а отдолу се виждаха прибраните криле на батериите за слънчево захранване, чиято разгъната площ беше около три квадратни метра.