После астронавтите се прехвърлиха в нови опорни скоби и стартираха процедурите по активирането. Спътникът не беше обикновено карго, а по-скоро самостоятелен космически апарат по подобие на „Либърти“. Керълайн провери системите за управление и задействане на двигателите, а Пит пое електрозахранването, компютрите и средствата за комуникации. Всеки етап от проверката се извършваше с безкрайно търпение и безгранично внимание, а резултатите се отбелязваха в специалния списък. Тази дейност им отне около четиридесет минути.
— Имаме пулс — обяви най-сетне Пит, след като постави прекъсвачите в работен режим и включи акумулаторите.
— Жироскопите се въртят — добави Керълайн. — Птичката е готова да полети.
В пилотската кабина Лънди включи микрофона си.
— Хюстън, тук „Либърти“.
— Слушаме, „Либърти“ — отвърна Джизъп.
— Предстои да отворим клетката. „ЗитаКом“ готова ли е да поеме пратката?
— Напълно, „Либърти“. Те имат контакт със своя спътник. Разрешаваме пуск.
Тош натисна няколко бутона на командния пулт. Подвижният диск в центъра на товарния отсек бавно се завъртя заедно с „птичката“. Скоростта на въртенето бързо се увеличи и скоро достигна нужните обороти. Пилотът направи последна справка с дисплея и натисна бутона за изстрелване. Ротационният диск подскочи нагоре — като онези човечета на пружина, с които си играят децата. Спътникът плавно се отдели от него и заплува в безвъздушното пространство. Операцията беше осъществена без включване на двигателя просто защото един лек тласък беше достатъчен. Апаратът увисна точно над гравитационния център на „Либърти“, подчинявайки се на предварително изчислената траектория.
— Това нещо заслужава да се види, а? — подхвърли Лънди, присъединявайки се към Келси пред илюминаторите.
— Демонстрация на Нютоновата физика в най-чистия ѝ вид — кимна тя. — Разбира се, с някои от допълненията на сър Исак…
— Точно така. Завъртането на спътника в момента на изстрелването отговаря съвсем точно на изстрелването на куршум през дулото на пушка със съответните нарези.
— Или на хвърлянето на опитен питчър — добави Тош, незабелязано присъединил се към тях. — Въртеливото движение придава допълнително точност на полета…
Замълчаха и проследиха с очи широката траектория на комуникационния спътник, който бавно изчезна в мрака.
Лонг Бийч, Калифорния
На монитора с графичното изображение на Земята пулсираше една малка, но ярка точица. В един момент тя изчезна, после отново се появи, но разделена на две. Едната продължи по досегашната траектория — това беше „Либърти“, а втората изостана малко назад и се изкачи на по-висока орбита. Скай погледна часовника си.
— В график ли са? — попита Моу.
— НАСА винаги се е гордяла с точността си — кимна Скай. — В случая това улеснява задачата ни.
— След една седмица по същото време „ЗитаКом“ ще бъде включен в списъка на важните ни клиенти, нали? — подхвърли Моу. — Имат късмет, че получихме честотните им характеристики на сравнително скромна цена…
— Късметът е просто способност да извлечеш полза от това, което ти се предоставя — дари го с хладна усмивка Скай.
4
Чантили, Вирджиния
Полковник Бенджамин Ковалковски, директор направление „Космически операции“ към Националната разузнавателна служба, стоеше на балкона на кабинета си с изцяло остъклени стени. Очите му бяха насочени надолу, към Оперативния център за контрол на космическото пространство, а обветреното му лице бе застинало в очакване. Огромната зала беше изпълнена с многофункционални компютърни терминали, обслужвани от десетки специалисти. Това бяха очите и ушите на Съединените американски щати, пастирите на шпионските спътници, обикалящи планетата.
Въздухът в това подобно на пещера пространство беше сух и хладен, с леко металически привкус — продукт на активно филтриране. Работните места бяха изработени от метал, пластмаса и стъкло, а преобладаващите цветове бяха сивото и черното, които усилваха усещането за изкуствена стерилност. Скритите осветителни тела излъчваха едно особено разсеяно сияние — ергономично усилие, предназначено да намали максимално отразената светлина в гигантските монитори с плоски екрани. Секретните задачи, изпълнявани от екипа на Ковалковски, предопределяха и местоположението на Центъра — далеч от дневната светлина, дълбоко под официалната централа на НРС, простираща се върху голям парцел вирджинска земя.