Очите на Ковалковски бяха заковани върху огромния централен монитор, заемащ изцяло насрещната стена. Върху него личеше плоската карта на земното кълбо, около което обикаляха всички разузнавателни спътници, управлявани от тази зала. Космически апарати с имена „Ключалка“, „Вихър“, „Парашут“, „Магнум“, „Триплет“ и „Лакрос“ бяха увиснали в различни орбити над Земята, слушайки и наблюдавайки всичко, което става под тях. Побелелият директор на направление „Космически операции“ внимателно оглеждаше електронната карта, търсейки доказателство за появата в орбита на „Окълъс“ — първия сателит от трето поколение, оборудван със система за радарно изображение.
Изведен в орбита от „Либърти“ над западния бряг на Африка само преди час, в момента „Окълъс“ се намираше на височина от триста километра над Коралово море, а жълтата линия на орбитата му пресичаше диагонално Тихия океан по посока на Хавайските острови. Ковалковски напусна балкончето, спусна се по стълбата и се насочи към работното място на Никол Руни.
— Докладвай! — заповяда той и заби очи в дисплеите, които светеха зад рамото ѝ.
Руни остана невъзмутима. След шест години работа под ръководството на Ковалковски тя прекрасно знаеше какво е поведението му по време на началното извеждане в орбита на технически апарат със стратегическо значение — бюрократичният еквивалент на изстрелването на шпионски спътник. Обикновено сдържан и възпитан, в такива моменти шефът ѝ се превръщаше в нервен татко, който не може да си намери място в чакалнята на родилното.
— В момента сме на четиридесет и три минути от раздялата с „Либърти“ — тихо и отчетливо каза тя, без да сваля очи от мониторите. — Всички системи на борда работят нормално. Иначе казано, дотук всичко е наред.
— В такъв случай сме на две минути от фазата на запалването — отбеляза Ковалковски.
— Точно така — кимна Руни. — Скоро „Либърти“ ще бъде на достатъчно разстояние за безопасно включване на двигателите си.
В орбита
„Зевс-1“ бавно се приближаваше към хилядакилометровия апогей на своята полярна орбита, наблюдаваше и изчакваше. „Либърти“ вече беше минала под черното му аеродинамично тяло и в момента се насочваше към разделителната черта между деня и нощта. Разстоянието между нея и спътника, който доскоро лежеше в товарния ѝ отсек, нарастваше със стотици километри в минута.
„Зевс-1“ не обърна внимание на совалката, заковал смъртоносния си фокус единствено върху спътника, който продължаваше да се издига към своята значително по-висока орбита.
Чантили, Вирджиния
— Начало на запалването — спокойно обяви Руни.
Командата напусна работното ѝ място, премина през компютърната мрежа на НРС и стигна до комплект сателитни чинии, монтирани върху покрива на огромната офис сграда. Една милисекунда по-късно късият сноп бинарно кодирани сигнали стигна до антената на „Окълъс“.
В орбита
От оформеното като камбана сопло в опашката на „Окълъс“ излетяха синьо-бели пламъци. Там беше мястото, на което втечнените горива от различен тип се смесиха в експлозивна реакция. Краткото включване на ракетния двигател бе придружено от лека корекция в насочването и шпионският спътник навлезе в новата елипсовидна орбита, която му позволяваше веднъж на две денонощия да преминава над всяка точка на земното кълбо.
Върху набръчканото фолио на двигателя се появи червено кръгче с диаметър от около пет сантиметра. Тънкият метал проблесна за миг и се превърна в облаче сивкава пара.
Сферата на алуминиевия резервоар с течен кислород също не издържа дълго на мощния лазерен лъч, изстрелян от „Зевс-1“. Съдържанието му реагира бурно в момента, в който ледените молекули кипнаха под разрушителната топлина на лазера, надвишаваща пет мегавата. Ударна вълна с огромна разрушителна сила връхлетя през входните и изходните отвори в резервоара, предизвикани от концентрирания лъч.
Екранната защита на спътника се пръсна под ударите на стотици алуминиеви отломки. Няколко от тях проникнаха в предния сектор, унищожавайки сложната електронна апаратура, разположена там. Други пробиха съседния резервоар, също зареден с избухлива кислородна смес. Горивото се възпламени в момента, в който се превърна в газ. В резултат на експлозията, продължила не повече от секунда, „Окълъс“ се завъртя в див свредел, неподлежащ на контрол.
Чантили, Вирджиния
— Загуба на сигнал? — вдигна вежди Руни, разговаряйки с екрана пред себе си.