— Ков, по всичко личи, че задната част на вашия спътник се е взривила.
В Центъра за проследяване, който се намираше в съседство с кабинета на Хешъл, лейтенант Алейна Тагърт вдигна очи от екрана и погледна към кабинета на шефа си. Вратата беше затворена. Очите ѝ се върнаха на главния каталог на Космическото командване за обекти в орбита, където вече бяха нанесени координатите на „Либърти“ и изстреляния от нея спътник „ЗитаКом“.
След изстрелването „Либърти“ се беше отдалечила на достатъчно разстояние за включване на двигателите и в момента извършваше корекции в орбитата си, захождайки за срещата с МКС. Тагърт обичаше да проследява совалките в орбита, тъй като те бяха сред малкото динамични обекти в хаоса от спътници и космически отпадъци, предвидими точно толкова, колкото лунните фази.
Прехвърли се на „ЗитаКом“ и с изненада установи, че спътникът е на по-малко от двеста километра височина. След раздялата със совалката ракетният му двигател би трябвало да се включи и да го изведе на далеч по-висока орбита. Увеличавайки образа, тя видя същата картина на разхвърляни отломки, която беше пред очите на Хешъл в съседния кабинет.
На път за вкъщи Тагърт спря на една крайпътна бензиностанция с кафе-бар и напълни догоре резервоара на своя фолксваген „Бийтъл“. После се насочи към телефона на стената и започна да го зарежда с монети за междуградски разговор. В чантичката си имаше мобилен телефон, но инструкциите ѝ забраняваха употребата му. Набра поредица от десетина цифри и зачака.
— Моля — разнесе се в слушалката гласът на Оуен Моу.
Тагърт моментално го позна — равнодушен тенор, лишен от всякакви емоции. За собственика му знаеше съвсем малко: само името му и фактът, че се интересува от комуникационни спътници. Точно този интерес лежеше в основата на връзката им: тя му даваше съответните сведения, а той ѝ плащаше. Чисто делови отношения. Не се интересуваше как този човек употребява информацията, предполагайки, че е нещо, свързано с борсата. Когато някоя фирма загуби спътник за петстотин милиона, цената на акциите ѝ едва ли се покачва.
— Мисля, че имам информация, която ще ви заинтересува — рече в слушалката тя. — Новият спътник на „ЗитаКом“ не успя да влезе в орбита.
— Благодаря ви — каза Моу и затвори.
Тагърт остави слушалката и тръгна към колата си. Сега ѝ предстоеше да реши за какво да похарчи чека на стойност пет хиляди долара, който скоро щеше да пристигне във фирмата, в която работеше на половин работен ден.
5
Бойна подводница на САЩ „Вирджиния“
4 август
Лейтенант Джеф Полсън излезе от контролната зала и надникна през отворената врата към съседната кабина:
— Капитане?
Командир Скот Джонстън вдигна пръст към своя първи помощник и побърза да приключи с прочита на текста, с който се бореше през последните няколко минути.
Подводничар от кариерата, Джонстън беше прекарал по-голямата част от последните седемнадесет години под вода и по тази причина имаше честта да командва „Вирджиния“. Разновидност на клас „Морски вълк“, този кораб беше първият от серията подводници с повишена антирадарна защита, способни да нанасят светкавични удари както в дълбоки води, така и в крайбрежните плитчини.
— Шибана фантастика — промърмори Джонстън, поклати глава и се извърна към мъжа на прага: — Казвай, Джеф.
— Приближаваме центъра на квадрата — докладва Полсън. — Как ще наредите да процедираме?
— Поддържаме сегашната дълбочина, намаляваме скоростта на пет възела. Правим широк кръг. Възнамерявам да поостанем малко, без да вдигаме шум. Нека видим дали няма да си имаме компания. Как е сонарът?
— Продължава да подава сигнали. Не знам какво правят двамата ни гости, но в момента системата действа в диапазон, който може да открие друга подводница само в някоя от подводните пещери.
Джонстън издаде някакъв ръмжащ звук, който би могъл да мине и за иронично недоверие.
— Няма начин капитанът на „Невада“ да се пъхне в такъв капан. Преди да поема първото си самостоятелно назначение, бях помощник на Майк Гранског и знам, че е хитро копеле, истински цар на маскировката.
— Може би новото оборудване ще ни помогне да го открием.
— Нали знаеш, че съм от Мисури — промърмори Джонстън и прегъна страницата на инструктажа. — А това значи, че искам да видя. Какво мислиш за тая „Акустична дневна светлина“?