Проснал се на металната палуба на крачка от него, Килкъни ровеше нещо в основата на холографския екран. Високият цилиндричен уред се състоеше от два прожекционни апарата, поместени в сиви пластмасови панели от двете страни на визуална камера, опакована в прозрачна изкуствена материя.
По екрана на лаптопа на Грин течаха безкрайни колони от символи, наподобяващи йероглифи — изтърбушеното съдържание на неговия РАМ.
— По дяволите! — изруга Грин.
— Екран на смъртта? — подхвърли Килкъни, без да прекъсва усилията си да осъществи поредната връзка.
— Пак ми играе номера. Ех, защо не разполагах с месец-два, за да изработя един наистина майсторски код за достъп, вместо да сглобявам нещата в движение.
— Ще кажа, че грешката си е твоя.
— Това пък защо? — попита Грин.
— Доусън беше толкова заинтересуван от нашата демонстрация, че беше готов да се бие със зъби и нокти и да ни осигури средствата за цялостно провеждане на опита.
— А това беше крайната цел, така ли?
— Да, но тогава ти реши, че можем да се оправим и с това, което се крие в съществуващите сонарни детектори…
— Казах, че това е теоретически възможно, нищо повече.
— Което е равносилно да му подпишеш празен чек — засмя се Килкъни, притягайки с найлонов клипс последния сноп фиброоптични кабели. — Готово — добави той, след като върна панелите по местата им. — Аквариумът е сглобен.
— Браво, а сега ела да ми удариш едно рамо с проклетия интерфейс. Според мен шибаната компютърна система на тоя кораб отлично знае, че не съм моряк.
— Това не е кораб, а лодка.
— Какво?
— Във флотата надводните морски съдове се наричат кораби, а подводните — лодки.
— Извини невежеството ми по отношение на морската терминология. Би ли бил така любезен да си домъкнеш задника тук и да ми помогнеш да се ориентирам в електронната мрежа на тази лодка?
— С удоволствие.
Килкъни се настани до Грин, придърпа лаптопа и набра комбинацията за схемите на сензорните детектори. Подобно на всички членове на екипажа, двамата изследователи бяха облечени в сини комбинезони. По отношение на обувките имаха свободен избор, при условие че подметките им са гумени. Килкъни предпочете чифт маратонки „Окли Асълт“, а Грин — индивидуалист както винаги, се наконти с фрапиращи жълто-черни кецове, направени от брезент.
С гладко избръснатото си лице и късо подстриганата си рижа коса Килкъни почти не се различаваше от екипажа на „Вирджиния“. За разлика от него Грин беше обект на любопитни погледи, в които имаше и завист, и отвращение. Причината беше в ярката му индивидуалност, напълно несъвместима с военната дисциплина. Професионалните моряци биха могли да приемат сивеещата конска опашка и козята брадичка на кльощавия компютърен гений, но откровено се присмиваха на татуировката на рамото му: палав елф, клатещ крака от рога на месечината. Върху тялото на истинския мъж може да бъде изрисуван орел или мацка с гъвкаво тяло, но не и някакво тъпо джудже.
Люкът на торпедния отсек с трясък се отвори и Килкъни неволно извърна глава. Видял фигурата на Джонстън, той механично се изправи и застана мирно. Потънал в данните, които продължаваха да се точат на екрана, Грин въобще не забеляза появата на капитана.
— Продължавайте — разпореди се Джонстън, придърпвайки люка след себе си. — Не е нужно да го правите, защото сте цивилен…
— От обстановката е, сър — усмихна се Килкъни. — Навиците никога не умират… С какво можем да ви помогнем?
— Отбих се да видя докъде сте стигнали — отвърна Джонстън с онзи тон, до който прибягват командирите, на които им е писнало от празни приказки.
— Цялото ни оборудване вече е сглобено и работи, но имаме проблеми с включването му към мрежата на подводницата. Решението за този експеримент бе взето в последната минута и това ни принуждава да импровизираме.
— Разбирам — сковано кимна Джонстън, помълча малко, после добави: — Имам проблем в контролния отсек и силно се надявам да включите проклетия сонар. Защото в момента състоянието е такова, че не можем да разберем дали пред „Вирджиния“ се мотае някой любопитен кит или нещо друго…
— Проблемът ви е решен — обади се Грин, наблюдавайки със задоволство редицата от конкретни данни, която започна да запълва екрана пред него.