— Получи ли обратната връзка? — любопитно се обърна Килкъни.
— Страшен хакер си, мой човек — ухили се Грин и вдигна ръка с извърната длан, очаквайки пляскането на Килкъни.
— Този малък и сладък код заслужава да намери място в личната ми колекция.
— Хей, какви ги дрънкате вие двамата? — пожела да узнае Джонстън.
— Както вече споменах, софтуерът на „Вирджиния“ не беше пригоден за това, което вършим — поясни Килкъни. — Първоначалните ни опити да се включим не дадоха резултат, ако не броим факта, че глътнаха част от информацията ви.
— Това вече го видях на сонара.
— Да не говорим, че техническите справочници, които вашите хора ни предложиха, не стават за нищо — добави Грин.
— Както повечето от плявата, наречена компютърна документация…
— И как решихте проблема, момчета?
— Импровизирахме — отвърна Грин, без да прекъсва работата си на клавиатурата. — Тук трябва да добавя, че колегата, който в момента се занимава с рискови инвестиции, все още умее да мисли като хакер, когато това се наложи…
— Съставих две малки програми специално за захранването с данни — поясни Килкъни. — Разбира се, подарявам ги на вашите момчета горе, но за момента… — Млъкна, за да проучи някакъв нов прозорец, който току-що изскочи на екрана, после добави: — За момента изглежда, че ще успеем да постигнем синхрон и да започнем да получаваме данните в реално време.
Грин почеса козята си брадичка, загледан в яркозелените колони от цифри, пристигащи от компютърната мрежа на „Вирджиния“.
— Точно така, сър — промърмори той, после вдигна глава: — Уважаеми господа, аз съм готов да опитам. Моля, обърнете внимание на холографското изображение в централния монитор.
Пръстите му затанцуваха по клавиатурата, а екранът неохотно примигна със студена светлина. След това върху него изплува призрачният триизмерен образ на „Вирджиния“, чиито витла тласкаха подводницата напред със зададената скорост от пет възела.
— Картината изглежда доста ясна, детайлите са подчертани — подхвърли Килкъни. — Така изглежда „Вирджиния“ в момента.
Джонстън почти залепи нос в екрана.
— Подобно нещо съм виждал в корабостроителницата „Илектрик Боут“, но то беше компютърна симулация — промърмори той.
— Това не е симулация, капитане — обърна се към него Килкъни. — Това е реалният образ на „Вирджиния“ — такъв, какъвто е в момента.
— „Да бъде светлината“ — пропя с доволна усмивка Грин.
— Това е то акустична дневна светлина. Край на тъмното пътуване под вълните.
— Не мога да разбера как сонарните импулси се превръщат в нещо, което може да се види… — промърмори Джонстън.
— Делфините го правят — отвърна Килкъни. — Ехолокацията им позволява да виждат всичко във водата около тях по акустичен начин. И да откриват биологичния му произход, ако има такъв.
— Но подводниците не са делфини — възрази Джонстън.
— Вярно. Делфините определено са по-добри от нас, но да не забравяме, че те имат огромна преднина. Представете си го по следния начин: очите ни реагират на светлинните вълни, които се отразяват в предметите около нас. Приетата информация се трансформира в електрически сигнали, които, обработени от специфичен център в мозъка ни, от своя страна се превръщат в образ. Делфините правят същото нещо, но със звуковите вълни. Всичко е въпрос на синхронизация между много чувствителен приемник и компютър с голяма мощност. Делфините го притежават под формата на това, което учените наричат „пъпеш“, при човека става въпрос за функция на мозъчната кора, известна като „зрителен кортекс“.
— А в момента вашата подводница е оборудвана с един малък, но свръхмощен суперкомпютър — добави Грин и махна с ръка към сивия куб на пода, от който долиташе тихо бръмчене.
Очите на Джонстън внимателно опипваха изображението на подводницата. Ако се изключи цветът, то наистина приличаше на „Вирджиния“. В този момент се усети лекото движение на руля.
— Защо изображението не мърда? — попита той.
— Мърда, но завива заедно с подводницата. То се базира върху звуковата енергия на водата, с която влизат в контакт външните сензори на „Вирджиния“. Така получаваме данните за ориентацията на кораба — от носа до кърмата… — Килкъни махна към пътеката между торпедните силози: — По тази ос… Няма значение дали „Вирджиния“ се клати надлъжно или напречно, дали се отклонява от курса, или се завърта около себе си. Докато камерата за триизмерен образ е завинтена за пода и жироскопите работят, изображението на тази подводница ще бъде точно копие на реалния ѝ образ.