— Чакай, това също може да помогне — подхвърли Грин и набра някаква команда на клавиатурата.
Изображението на подводницата се сви наполовина. От центъра ѝ се появиха трите аксиални линии на Декарт. Абсолютно еднакви на дължина, те автоматично се превърнаха в радиуси на трите измервателни окръжности, които заобикаляха компютърното изображение на подводницата.
— Окръжността на плоскостта х-у определя посока север — обясни Килкъни.
Джонстън закова очи в кръгчето, което бавно се завърташе, следвайки завиването на кораба.
— А другите две обозначават реалното вертикално и хоризонтално положение, така ли?
— Точно така. За нашия компютър тази подводница е центърът на Вселената.
В единия край на изобразителната камера проблесна малко сиво пламъче, което бързо изчезна.
— Какво беше това? — попита Джонстън.
— Не мога да кажа. Грин, увеличи малко, ако обичаш…
— Веднага.
Холографското изображение на „Вирджиния“ набъбна с няколко сантиметра. Над него, съвсем близо до повърхността, бавно се люлееше повърхността на океана.
— Пред вас е един цилиндричен сектор от подводното пространство с приблизителен диаметър от около два километра — обяви Грин.
Джонстън внимателно се взираше в изображението.
— А това трябва да е целта — промърмори след известно време той. — Ей там, пред десния борд. Прилича на стадо китове…
— Желаете ли по-близък план? — попита Грин.
Преди Джонстън да отговори, подводницата изчезна от екрана и на мястото ѝ се появиха триизмерните очертания на пет сиви кита от типичния за тези ширини на Тихия океан вид. Разтворили огромните си челюсти, те усърдно се тъпчеха с планктон.
— Невероятно! — прошепна Джонстън, неспособен да отдели очи от гледката. — Това е просто като…
— Като че ли някой е запалил лампата навън — подхвърли Килкъни. — Това е и основната цел на този проект — да виждаме в тъмното. А след като харесахте нашите китове, вероятно ще харесате и подводниците ни…
6
Хюстън, Тексас
6 август
— Съжалявам за закъснението — рече Фред Джизъп, докато влизаше в заседателната зала.
Появи се последен, въпреки че спешното заседание беше организирано в Космическия център „Джонсън“ именно заради него. Като директор на полетите той не можеше да пътува до Вашингтон по време на мисия на совалката. Джизъп изглеждаше доста раздърпан — краищата на ризата му се подаваха над възпълната талия, а под мишницата му се подаваше дебела, претъпкана с документи папка.
В далечния край на правоъгълната заседателна маса го очакваха двама души. Вече познаваше Линда Риърсън, с която се беше срещал няколко пъти след назначението ѝ за директор на НАСА преди три години. Макар и чиновник от кариерата, тя имаше богата научна биография и ценеше мисиите на агенцията. Той я уважаваше заради настойчивостта, с която защитаваше бюджета на НАСА пред комисиите в Конгреса, но според някои слухове бе получила поста си по силата на една секретна директива за засилено участие на жените от афроамерикански произход в управлението на страната.
— Здравей, Линда — леко ѝ се поклони Джизъп, после протегна свободната си ръка на мъжа в тъмносин костюм.
Бен Ковалковски се представи и здраво стисна ръката му. Джизъп пусна папката си на масата и седна.
— Радвам се, че успя, Фред — усмихна се Риърсън. — Извинявай за поканата в последния момент. Дано не сме те хванали в неподходящо време.
— На практика си е точно така — въздъхна Джизъп и прокара пръсти през оредялата си коса. — Трима от астронавтите на совалката се подготвят за излизане в открития Космос, а след няколко часа и „Цвики-Волф“ трябва да бъде пуснат в орбита.
— Другата част от товара на „Либърти“ — поясни Риърсън, обръщайки се към Ковалковски. — Фред, преди да започнем, искам да споделя с теб една строго секретна информация. Имаме официално разрешение, защото става въпрос за ситуация, която вероятно те засяга съвсем пряко.
— Разбирам — кимна Джизъп.
— Целта на тази среща е да обсъдим спътника, който изстреляхме от „Либърти“ преди два дни. Възникна проблем.
— Извеждането в орбита стана без грешка, предаването на управлението на „ЗитаКом“ — също — озадачено я погледна Джизъп.
— Проблемът възникна след изстрелването — обади се Ковалковски.
— Значи вие сте от „ЗитаКом“, така ли?
— Не.
Недоумението на Джизъп се усили.