— Добре, но при условие да бъдат запознати само преките участници — кимна Ковалковски. — Не искам и хората, които сте прибрали от орбиталната станция, да научат за акцията.
Джизъп кимна. Само един от работилите на МКС беше американец. Другите двама бяха французин и руснак.
— Полковник, вашата служба трябва да ми помогне за координацията със „ЗитаКом“ по отношение на медиите — обади се Риърсън. — Само по този начин ще успеем да изпеем в хармония поредната ария на лъжата.
— Дадено.
7
Бойна подводница на САЩ „Вирджиния“
В началото сивото петно, трепкащо и размазано, изскочи близо до загладения ръб на екрана. За разлика от него холографската картина на океанското дъно под „Вирджиния“ изглеждаше солидно и добре очертано — толкова добре, че личаха дори останките от двата потънали кораба, отдавна открити и засечени. Петното се задържа за около минута, после се насочи встрани и изчезна.
Тримата свободни от вахта членове на екипажа седяха в полукръг около екрана на цилиндричния предавател и смаяно наблюдаваха картината. Нормалните задължения на тези мъже бяха свързани с постоянно дежурство в торпедния отсек, където следяха оръжейните системи на „Вирджиния“. Нямаше как да бъдат отстранени от там и това предопредели необходимостта да бъдат запознати с експеримента и да положат клетва за запазването на тайната. Зърнали за броени секунди магията, която правеха Килкъни и Грин, те вече не можеха да се отлепят от променящата се картина върху екрана, включително и тогава, когато върху нея влияеха различни смущения.
Вместо да заключат вратата, двамата компютърни специалисти ги поканиха да влязат, а когато акустичната система за дневна светлина се задейства, използваха очите им за търсенето на трите подводници, които „Вирджиния“ преследваше.
— Какво е това? — промърмори Имрън, помощник-торпеден оператор, и кимна по посока на сивото петно, което отново се появи.
— Кое? — попита Килкъни и зае позиция зад младия матрос.
— Ей това нещо, което прилича на облаче.
Килкъни се концентрира върху петното. Действително приличаше на облаче цигарен дим — твърде ефирно, за да очертае някакъв силует. Премести поглед към центъра на екрана. Макар и свита до чертичка с дължина не повече от сантиметър, „Вирджиния“ изглеждаше стабилна.
— Грин, каква е резолюцията?
— Около двайсетина километра. Защо, хвана ли нещо?
— Не съм сигурен. Може би става въпрос за „хлъцване“ на системата. Абсолютно неясно петно.
— Засипани сме от твърде много данни. Къде е това „хлъцване“?
— На десет километра зад кърмата.
Грин се обърна и го изгледа с вдигнати вежди.
— Не ми говори на морски език, човече. Дай ми някакви цифри.
Килкъни огледа кръговете за посоката около холографския образ на подводницата.
— В момента се насочваме към две-седем-нула. Погледни между нула-осем-нула и едно-нула-пет градуса.
Грин се приведе над клавиатурата, а сянката продължаваше да виси близо до ръба на екрана, придвижвайки се перпендикулярно на „Вирджиния“.
— Там определено има нещо, макар че обратните данни са доста шантави. Да не е някакво температурно колебание?
Пръстите на Грин набраха някаква команда едновременно с въпроса. На екрана се появиха няколко неподвижни правоъгълни решетки, които разделиха морската вода на слоеве с различна температура.
— Виси малко над температурния слой, в който сме ние. Но това не би трябвало да има значение, защото разполагаме с ясна и стабилна картина на морското дъно, което е два пласта по-надолу.
— Може би е някакъв рибен пасаж — подхвърли пожарникарят на отсека — матрос на име Билиг.
— Сега ще дам увеличение и ще видим какво ще излезе — промърмори Грин.
Секунда по-късно на екрана се появи триизмерна решетка, която раздели холографския образ на множество бледо очертани кубове. Осветен беше само онзи от тях, в който се намираше „Вирджиния“. Грин го прихвана с мишката и го плъзна надолу, налагайки го върху куба с неясното петно. Премести го в средата на екрана и даде максимално увеличение.
— Не е риба — поклати глава Килкъни. — Липсват както трептене, така и резки промени в посоката на движение. Прилича ми по-скоро на къс от нещо.
— Да не са защитните ни екрани? — подхвърли Имрън.
— Какви екрани? — едновременно попитаха Килкъни и Грин.
— Сферичният сонар на носа е изолиран от корпуса с помощта на специални пластини, които не пропускат акустичните сигнали, които идват от вътрешността на подводницата — поясни двайсетгодишният матрос. — Целта им е да не влияят върху свръхчувствителния сонар. Зад тях се образува една мъртва зона с формата на конус. При пълно натоварване на двигателите тази зона значително се разширява.