— Но в момента се движим само с пет възела — възрази пожарникарят. — Което означава, че влиянието на защитните екрани е минимално.
— Какво мислиш, Нолън? — подхвърли Грин.
Килкъни хвърли бегъл поглед към делфинчето, забодено над левия джоб на Имрън — свидетелство, че младежът има специална квалификация и знае какво говори.
— Мисля, че тук има нещо — промърмори той.
Имрън се усмихна.
— Досега сме експериментирали само на надводни съдове и малки потопяеми камери — добави Килкъни, за да изясни положението на момчетата от екипажа. — Нямаме опит с екрани като тези, които „Вирджиния“ влачи на гърба си. Но след като получаваме същите необработени данни, които постъпват на пулта за управление, трябва да приемем, че това, което заглушава него, заглушава и нас.
Матросите се усмихнаха, но Билиг остана сериозен.
— Е, помощник-торпедист Имрън, как предлагаш да проверим теорията ти?
— Трябва да изолираме заглушителите, сър. Така правим, когато някой се опита да ни приближи откъм кърмата.
Килкъни огледа неясната сянка за пореден път. Не приличаше на нищо с естествен произход, въпреки че беше размазана.
— Ела да се качим горе, матрос — взе решение той. — Искам да изложиш съображенията си и пред капитана.
Джонстън се върна в торпедното отделение заедно с тях. Лицето на Имрън светеше от задоволство. Явно Килкъни го беше похвалил пред капитана за логичните разсъждения.
Докато ги нямаше, Грин продължи да следи бавно движещия се обект, опитвайки се да определи формата му. В момента тя силно наподобяваше издължен ромб.
— Това ли е целта според вас? — попита Джонстън, навеждайки се над екрана. — Прилича на пясъчна буря…
— Има нещо такова — призна Грин. — Но през последните пет минути задържа тази форма, без никакви изменения…
Джонстън хвърли поглед към лейтенанта, който кимна с глава. Пръстът му натисна копчето за вътрешна връзка.
— Пункт за управление, говори капитанът.
— Слушам ви, сър — отговори първият помощник.
— Завой дясно на борд, едно-осем-нула градуса. Изключете защитните екрани.
— Едно-осем-нула, дясно на борд, слушам, сър.
Джонстън изключи връзката и промърмори:
— Сега ще видим каква цел сте открили…
Разлятото петно на екрана бавно се завъртя и съответствие с маневрата, изпълнявана от „Вирджиния“. Излизайки от акустичната турбулентност на изключените защитни екрани, то бавно започна да се изпълва със съдържание. Пред очите им изплува заобленият корпус на ядрена подводница, клас „Охайо“.
— Пресвета Майко! — смаяно прошепна лейтенантът.
— Проклет да съм! — изръмжа Джонстън, без да отделя очи от триизмерното изображение на „противника“. — Имрън, ти току-що закачи на колана си цял ракетоносец!
8
МКС
8 август
Келси освободи въздушната ключалка и предпазливо надникна навън. Долу, на четиристотин километра под МКС, Западното полукълбо тънеше в мрак. Централните равнини бяха покрити с плътни, прорязвани от мълнии облаци. Можеше само да си представи торнадото, което вилнее под тях.
Всесилното присъствие на природата се виждаше по всяко време, най-вече във взаимодействието на земята и въздуха, океаните и реките. От орбита се виждаха и всички по-силни урагани, пясъчни бури и горски пожари. Част от безбрежната, яркосиня повърхност на Тихия океан беше покрита от димния шлейф на вулкана, изригнал на остров Лопеви. Учените вече предсказваха слабо повишаване на температурата в глобален мащаб, което неминуемо щеше да бъде причинено от огромното количество пепел в атмосферата.
В затъмнената част на планетата блестяха островчета от ярка светлина. Сан Франциско, Лос Анджелис, Финикс, Мексико сити, изброяваше безмълвно Келси. Според един стар и доста разпространен мит единственото човешко творение, видимо от Космоса, била Великата китайска стена. Но тя се беше убедила със собствените си очи в несъстоятелността му, а в допълнение откри, че мащабите на човешката дейност са най-осезаеми през нощта.
— Излизам — съобщи в микрофона тя.
— Гледай да не се спънеш — шеговито подхвърли Валентина.