Келси се завъртя до положение, в което Земята остана зад гърба ѝ, после се плъзна през отвора. Продължи пътя си нагоре и спря едва когато стигна до най-горната метална релса на носещата конструкция — една шестоъгълна рамка с дължина около шейсет метра, чиито краища завършваха с бавно въртящите се слънчеви панели. Общата площ на космическата станция беше колкото две футболни игрища, поставени едно до друго.
Перпендикулярно на главната носеща колона бяха подредени шестте модула на станцията. Към тях, под прав ъгъл, бяха монтирани още два, които осигуряваха достатъчно площ за научната апаратура и място за почивка на седем души. В задната част се намираха руските модули, докато тези отпред — огромни цилиндрични пури, бяха произведени в САЩ и останалите участници в международната космическа програма.
Келси се спусна на покрива на американския лабораторен модул, а оттам се насочи към Разклонение №2. Трите му лъча се заемаха от лабораторни модули, а четвъртият бе запазен за логистичните модули, използвани от совалката за доставка на припаси.
Използвайки специалните скоби за захващане, тя измина десетте метра, които я деляха от вертикално насочения центробежен приспособителен модул (ЦПМ) — истински връх на серия от научни изследвания, продължили години. Те бяха дело на малкия, но всеотдаен колектив, проектирал и построил анализатора на невидимите космически частици „Цвики-Волф“.
Подобно на „Хабъл“ и „Чандра“, „Цвики-Волф“ беше наречен на името на прочут астроном — в случая на ексцентричния американец от швейцарски произход Фриц Цвики, който през 1933 г. теоретично доказва съществуването на тъмна, невидима материя във Вселената. Добавката към наименованието на анализатора беше фамилията на теоретика физик Джон Волф, убит в края на четиридесетте години. Неотдавна бяха открили както гроба му, така и бележниците му с изключително ценни записки, предоставили на научната общност вълшебния ключ към същността на загадъчната тъмна материя, описана от Цвики. Окуражена от подхода на Волф, тази общност бързо си осигури частни източници на финансиране и успя да създаде апаратурата за експериментиране в орбита. Апаратура, която в момента се намираше в товарния отсек на „Либърти“.
Заела позиция върху ЦПМ, Келси предпазливо се изправи до тънката мачта, монтирана при предишната мисия на совалката. Тя беше осеяна със скоби за захващане, такива се виждаха и върху здравата рамка в основата ѝ. Оттам излизаше сноп захранващи кабели, който свършваше в солидния прекъсвач на ЦПМ, доставящ електричество и връзка за данни за антената.
— На позиция съм — докладва Келси.
— Как изглеждат нещата от гарвановото гнездо? — попита Лънди.
Тя сведе поглед към носа на орбиталния кораб. Командирът на „Либърти“ ѝ махна с ръка от люка на пилотската кабина.
Далеч долу Земята все още тънеше в мрак. Звездите наоколо бяха гледка, която спираше дъха ѝ. Зад извития земен хоризонт припламна ярко сияние и тя побърза да смъкне надолу защитния визьор на шлема. В следващия миг сиянието се усили, после слънцето изскочи над хоризонта и блесна като диамант в златен обков.
— О, Господи! — замаяно прошепна тя, поразена от невероятната гледка.
В товарния отсек на „Либърти“ Пит и Керълайн развиха последните болтове от предпазната рамка на „Цвики-Волф“.
— Готови сме да придвижим анализатора — докладва Керълайн.
Келси усети как пулсът ѝ се ускорява. От мястото си виждаше само горната част на „Цвики-Волф“. Лънди и Тош бяха в кърмовата кабина, готови да задействат ръката робот. Моли управляваше друга такава ръка, монтирана на МКС. Тя беше по-голяма и по-усъвършенствана от канадската си посестрима на борда на совалката.
Лънди огледа разстоянието между „Либърти“ и станцията, после се извърна към пилота.
— Там е тесничко, Тош… Внимавай да не ударим нещо.
— Баща ми казваше същото, когато ме учеше да паркирам между две коли — засмя се пилотът.
— И помогна ли ти?
— Тц. Изпуснах съединителя и одрасках бронята на новичката му мазда.
Заковал поглед в дисплея пред себе си, Тош придвижи ръката над товарния отсек, разчитайки на Лънди за указания, отнасящи се за двамата астронавти там.
— Почти стигнах — промърмори той, когато на дисплея изплува куката от солидна стомана на покрива на анализатора.
Секунда по-късно извитият връх на механичната ръка безшумно я докосна.
— Как изглежда оттам?
Керълайн внимателно огледа захвата.
— Не е добре, Тош — обяви тя. — Имаме частичен захват.
Пилотът разтвори механичните пръсти, изтегли ръката двайсетина сантиметра нагоре, след което започна отначало. Този път маневрата беше хирургически точна и стоманените пръсти се сключиха стабилно върху куката.