— Получи ли се?
— Захватът е солиден — обяви Керълайн. — Измествам се, да не преча.
Тялото ѝ литна към задната част на товарния отсек, която беше празна. По време на маневрата Пит стоеше до японския експериментален модул (ЯЕМ), готов да проследи взаимодействието между двете механични ръце. Тош внимателно измъкна наежения като таралеж „Цвики-Волф“ от временното му легло. Хюстънската играчка изобщо не приличаше на апарат, който ще направи революция в изследването на космическото пространство. Но дори в разглобен вид личаха безупречните му аеродинамични форми — резултат от усилията на великолепни учени в областта на високите технологии.
Онази част от екипажа, която имаше възможност да наблюдава операцията отблизо, буквално затаи дъх, когато анализаторът се плъзна в тесния процеп между „Либърти“ и ЯЕМ, на някаква си педя разстояние и от двете. Успял да се промъкне през двойните врати на товарния отсек, Тош получи свободата да маневрира по-спокойно и без усилие приближи товара към механичната ръка на станцията, която го чакаше отсреща. Заковала поглед в увисналия в пространството „Цвики-Волф“, Келси неволно го оприличи на някаква неземна, сребристобяла хризантема.
Тош застопори електродвигателите и отдръпна ръце от командния пулт.
— На позиция съм, Моли — обяви той. — Топката е в твоето поле.
— Тръгвам — кратко отвърна командващата МКС.
Роботизираната ръка на станцията бавно се разгъна и започна да се приближава към анализатора. Лишена от възможността за пряко наблюдение, Моли бе принудена да се ориентира само по уредите и указанията на двамата астронавти в открития Космос. Пит започна серия от кратки и точни команди, благодарение на които операцията премина бързо и гладко. А когато процедурата приключи, плавно се плъзна напред за финалния оглед.
— Захватът е солиден — обяви той.
— Разбрано — отвърна Моли. — „Либърти“, „Цвики-Волф“ е захванат, готови сме за прехвърляне.
— Стартирам прехвърлянето — обяви Тош.
Механичната ръка на совалката освободи „Цвики-Волф“, сгъна се и бавно се прибра в товарния отсек.
Проследил процедурата отблизо, Пит вдигна ръка и обяви:
— Ръката прибрана, „Либърти“.
Анализаторът „Цвики-Волф“ се поклащаше на не повече от пет-шест метра от мястото, което бе заела Келси. Моли бавно завъртя механичната ръка на станцията и апаратът описа дъга — напред и нагоре, докато най-после спря в близост до горния край на мачтата.
— Завърти в посока, обратна на часовниковата стрелка, Моли — обади се тя. — Десет градуса, не повече.
Моли проучи изображението, предавано от телевизионната камера, монтирана върху пакета с животоподдържащите системи на гърба на Келси. Мястото за монтаж на анализатора ѝ пречеше да види точното разположение на апарата в момента.
— Ясно, разбрах.
Товарът бавно се завъртя над главата на Келси.
— Още малко, още малко… Добре. Задръж така. Сега спускай…
Келси внимаваше да не мърда, за да не пречи на колегите си да следят маневрата.
— Още съвсем малко… Стоп!
Сложното механично устройство покорно спря. Келси заключи обувката си в една от помощните скоби, хвана кабелните накрайници и щракна куплунгите.
— Имате ли сигнал?
— Да, ясен и стабилен — прозвуча гласът на Моли.
Включвайки тридесет и шестволтовия универсален ключ от личния си инструментариум, Келси започна да стяга скобата, която придържаше анализатора към мачтата. На Земята завиването на тези шест болта би отнело не повече от пет минути, но тук, увита в деветпластовия пашкул на скафандъра и работеща в условията на микрогравитация, тя се справи за тридесет и пет минути с цената на много нерви и търпение. Когато свърши, провери едно по едно леглата на всички придържащи скоби. По гърба ѝ се плъзна струйка пот, последвана от втора, трета… Слънцето отново увисна над главата ѝ — за втори път в рамките на тази космическа разходка.
— Апаратът е прихванат здраво — обяви тя.
— Изтеглям ръката — каза Моли.
Келси изчака маневрата, после освободи крака си от осигурителната скоба и бавно започна да слиза от мачтата, придържайки се с ръце. Стъпи на покрива на ЦПМ, завърза се за друга скоба и отвори капачето на контролния панел. Вътре имаше два чудовищно големи бутона, предназначени за употреба от дебели ръкавици. Само единият беше осветен.
Тя го натисна и мачтата започна да се разгъва на телескопичните си елементи. Когато и последният от тях щракна намясто, екранчето във вътрешността на панела светна в зелено. Вторият бутон се освети в момента, в който разгъването приключи.