— Преди седемдесет години, наблюдавайки движението на галактиките, Фриц Цвики стига до заключението, че 9/10 от Вселената е непозната за нас — подхвърли Келси. — А ярката материя на небето над главите ни е съвсем малка част от това, което всъщност се намира там. Останалото е загадка и мрак. Тази апаратура, получила имената на двама учени пионери, които търсят теоретично обяснение за всичко, ще ни позволи да проникнем в мрака и да придобием нови познания за света, който обитаваме…
Пръстът ѝ натисна втория бутон. Високо горе над нея се задействаха десетки прецизни електродвигатели и конструкцията започна да се разгъва. Монтирана върху хоберманови сфери, антената на „Цвики-Волф“ бавно се превърна в блестящ кръг с диаметър тридесет метра.
— Това нещо е огромно — впечатлено промърмори Пит.
— Има си и прякор — закачливо подхвърли Келси.
— Какъв? — обадиха се няколко гласа едновременно.
— Цвики е бил труден характер като повечето гении… Наричал сътрудниците си сферични копелета просто защото бил убеден, че всички хора са копелета. А по време на конструирането на анализатора този прякор неусетно се прехвърлил върху него.
9
Бойна подводница на САЩ „Вирджиния“
9 август
— Пак губим образ — промърмори Килкъни. Грин стана и пристъпи към колегата си пред холографския екран. Изображението бавно се разпадаше, елементите му изчезваха един по един. Скоро екранът се опразни. Това им се случваше периодично през последните няколко дни, а цялостното решение на проблема продължаваше да им убягва.
— Бях сигурен, че сме го хванали — притеснено въздъхна Грин.
— Необработените данни просто са прекалено много и компютрите не могат да се справят.
— Започвам да мисля, че си прав.
Джонстън влезе в торпедния отсек и се втренчи в двамата изследователи, които мрачно се взираха в празния екран, търсейки начин да се преборят с един хлъзгав и опитен математически противник. Водеше със себе си двама матроси. Спря за момент на прага, но нито Грин, нито Килкъни реагираха на появата му.
— Търсите бъдещето в кристалната си топка, а? — прогърмя капитанът на „Вирджиния“.
— О, извинявайте, капитане. Не ви видяхме, че влизате.
— То е ясно. Господа, длъжен съм да ви предупредя, че изглеждате като изчегъртани от палубата. Кога за последен път сте спали?
— Аз дремнах петнайсетина минути преди около десет часа — отвърна Грин.
— Жалка история. Вижте, аз здраво юркам екипажа си, но всеки негов член има привилегията да спи по осем часа на денонощие. Липсата на сън убива подводницата по-лесно и от торпедо. Тази вечер ви нямаше на капитанската маса и затова наредих на момчетата да ви донесат малко храна. Кафето е без кофеин.
— Благодаря — усмихна се Килкъни.
Джонстън се обърна към матросите, изчака ги да оставят чиниите със сандвичи и каната с кафе на близката масичка, после кимна с глава:
— Свободни сте.
Матросите излязоха.
— Хайде, господа, започвайте — нареди Джонстън и си наля чаша кафе. Очите му не се отделяха от празния екран.
Бойните действия под водата приличаха на детската игра „Сляпа баба“, при която противниците се чуват, но не се виждат. А тези двама цивилни бяха донесли на борда някаква научна магия, ослепителен проблясък на новите технологии, които някой ден биха могли да осигурят на американския флот огромно предимство пред потенциалните противници.
— Е, докъде стигнахте? Ще успеете ли да го задействате пак?
— Да го задействаме ли? — погледна го Килкъни. — Разбира се, но само за кратко време. Програмата ни очевидно не може да се справи с потоците звукови данни, прииждащи от вашия пасивен сонар.
— И вие не сте в състояние да я настроите така, че да действа постоянно?
— Ще стане — каза Грин. — Проблемът е математически и има връзка с паметта. Труден, но разрешим.
— Ако това ви успокоява, ще призная, че много ни помогнахте да открием онези три подводници…
— Значи все пак сме си заслужили хляба — мрачно се усмихна Килкъни.
— Много повече. В момента подготвям доклада си за експеримента. Въпреки техническите трудности аз съм убеден, че акустичната дневна светлина е устройство, което флотът трябва да усвои на всяка цена. Доколкото зависи от мен, ще настоявам да получите всичко необходимо, за да довършите работата си докрай.