10
Лонг Бийч, Калифорния
10 август
— НАСА определено тръгва да спасява спътника на „ЗитаКом“ — съобщи Моу.
— Кога? — попита Скай.
— Утре.
— Не виждам смисъла. По-разумно е да си приберат застраховката и да започнат строежа на нов сателит. Прибирането на този за ремонт и повторно изстрелване е финансово безумие.
Скай скръсти ръце и се облегна в стола си.
— Независимо дали е разумно или не, те, явно, са решили да го сторят — каза Моу. — Вероятно онези от НАСА все още мечтаят да се докажат…
— Ако приберат този сателит, със сигурност ще съберат достатъчно доказателства, за да ни тикнат в затвора и да закрият компанията. Силно се надявам, че горивото на „Зевс-1“ ще стигне, за да довърши работата си.
— Искаш още един удар?
— Няколко дупки в повече няма да им попречат да го приберат — поклати глава Скай.
Моу внимателно я погледна. След всичките години под нейно ръководство беше убеден, че Си Джей Скай е човек, който не си оставя магарето в калта, независимо колко трудна и неприятна е съответната мисия.
— Това рано или късно щеше да се случи, Оуен — подхвърли тя.
Моу светкавично прецени какво означават думите ѝ.
— Загубата на още една совалка би могло да доведе до закриването на НАСА — внимателно подхвърли той.
— Ще се оправят — тръсна глава Скай. — Винаги са се оправяли. От друга страна, това ще прекрати за доста време изстрелването на търговски спътници.
— Което ще бъде поето от нас… Значи е решено?
Скай кимна.
— В такъв случай отивам да събера данните за новото прихващане.
11
Пърл Харбър, Хавайските острови
10 август
— Този човек ли разкри позициите ми? — прозвуча остър въпрос в момента, в който Килкъни влезе в заседателната зала.
Командир Майк Гранског стоеше до дългата маса от масивен бук, върху която бяха пръснати големи навигационни карти — вероятно с маршрутите на трите подводници, проследени и засечени от „Вирджиния“. Рунтавите му вежди влизаха в ярък контраст с хилавата, почти отсъстваща растителност по главата му.
На председателското място седеше вицеадмирал Джак Доусън, някогашният командир на Килкъни, който в момента изпълняваше длъжността началник-отдел „Специални бойни операции“ на ВМС. Когато Килкъни се уволни от редовна служба, късо подстриганата коса на адмирала сивееше само по бакенбардите, но днес главата му беше съвсем побеляла.
— Той е — кимна с доволна усмивка Доусън като треньор на втородивизионен тим, успял да поднесе голямата изненада в първенството.
— Как го направихте, по дяволите? — пожела да узнае Гранског. — Вероятно сте открили начин да хакнете компютрите ни още в пристанището, а?
— Уверявам ви, че действията на „Вирджиния“ бяха абсолютно легитимни, сър — отвърна Килкъни. — От момента, в който засякохме подводницата ви в района на учението, бяхме в състояние да държим под око цялата ви група.
— Спокойно, Майк — обади се Доусън. — Средствата за засичане на лодката ти са експериментални и все още в процес на усъвършенстване.
— Аз си изкарвам хляба, като управлявам ракетоносец, и съвсем естествено съм противник на идеята някой да ми се лепне за задника по време на плаване. Защото както моят живот, така и този на екипажа ми зависи именно от възможността да бъдем невидими…
— Това важи и за тюлените, които също работят на тъмно — отвърна Доусън. — А Килкъни участва в експеримент, който има за цел да повиши възможностите за ориентация на подводниците, без компромис по отношение на невидимостта.
— Знам това. Просто бих се чувствал по-добре, ако знаех, че в учението участва и четвърти кораб…
— Едно време руснаците не ни предлагаха подобна информация, нали?
Гранског понечи да отвърне с нещо остро, но навреме се овладя и стисна устни.
— Мисля, че това е всичко — подхвърли Доусън, без да свали очи от лицето му.
— Да, сър. Слушам, сър.
Кратка размяна на кимвания, после Гранског се оттегли.
— Не изглежда много щастлив от експеримента — подхвърли Килкъни.
— Майк е страхотен командир на подводница — отвърна адмиралът. — Просто е ядосан, че „Вирджиния“ го е проследила без негово знание, вероятно защото още помни какво му се случи по време на учението „Бомбайски сапфир“… Между другото, къде е приятелчето Грин?
— Спи. През последните няколко дни изгорихме доста олио в кандилото…
— Личи си. Но свършихте отлична работа.