— Благодаря. Според мен доказахме, че подводниците могат да се оборудват със системата „Акустична дневна светлина“, но предстои още много работа, за да я превърнем в надеждна бордова апаратура.
— Никой не е очаквал, че всичко ще мине гладко още при първия експеримент. Аз исках само да докажете концепцията си. Сега вече флотът може да преговаря за конкретни цифри с консорциума, за който работиш. И да видим какво ще ни струва оборудването с АДС на всичките ни кораби.
— Баща ми ще е доволен да го чуе — кимна Килкъни.
— Вече го чу. Говорихме по телефона малко след като „Вирджиния“ се прибра в порта.
— Бас държа, че вече е събрал юристите и счетоводителите си — подхвърли Килкъни.
— О, не се съмнявам — усмихна се Доусън. — Освен това прие да удължи с още две седмици командировката ви във флота, за да направите заключенията си…
— О…
— Не се безпокой. Под заключения разбирам обичайния цирк на презентацията. Искам да кача на „Вирджиния“ част от командния състав, за да видят как действа системата.
— За да си осигуриш тежката артилерия, нали?
— Част от играта — кимна Доусън, облегна се назад и скръсти ръце зад тила си. — А като говорим за игри, се сещам да ти напомня, че срокът на секретността се удължава с десетина-дванадесет дни. Очакваме компания.
— Компания ли?
— Китайците. Два от техните разрушители, руско производство, обикалят тази част на Тихия океан в „мисия на добра воля“. Пърл е последното пристанище, на което ще се отбият, преди да тръгнат обратно на изток. Това е част от наградата, която спечелиха, като дръпнаха каишката на Северна Корея…
— Ще информирам Грин.
— Направи го. Засега успяваме да държим духа в бутилката, силно се надявам да го правим и в бъдеще…
Килкъни кимна:
— Как беше онзи лаф… „Голямата уста потопява кораби“…
12
„Либърти“
11 август
Шестнадесет часа след като се отдели от МКС, совалката „Либърти“ доближи повредения спътник на НРС. През илюминаторите ясно се виждаше как „Окълъс“ се върти около оста си, превърнал се в поредния космически боклук на стойност над един милиард долара.
— Не е стигнал далеч — промърмори Пит.
— Това със сигурност не е по наша вина — подхвърли Керълайн.
— Какво мислиш, Пит? — обади се Лънди.
— Мисля, че ще бъде болка в задника. Не успеем ли да прекратим въртенето, край на филма…
— Отдолу няма как да го направим — добави Керълайн. — Но обърнете внимание на въртенето, което е абсолютно еднопосочно…
— Права е — обади се Тош, след като гледа известно време към спътника. — Върти се като перката на вентилатор. Заходим ли отдолу, ще го направим на салата, но ако позиционираме „Либърти“ отпред…
— Ще получим достъп до центъра на гравитационното му поле — довърши вместо него Лънди. — Ще можем ли да го докопаме от подобна позиция?
— Може би — въздъхна Пит. — Но ще го разберем на място…
— Това ме устройва. Вие, двамата, идете да облечете скафандрите, а ние с Тош ще подготвим излизането.
Лънди ги изчака да отплуват към далечния край на кабината и кимна на Тош. Пилотът включи програмата за ъпгрейдване в движение, с която Джизъп бе захранил компютърните терминали на совалката. В резултат бе прекъсната връзката между вътрешната телевизионна система и системата за комуникации.
— „Либърти“, тук Хюстън — пропука в слушалките им гласът на ръководителя на полета.
— Чувам ви, Хюстън — отвърна Лънди, който очакваше това включване.
— Командният център регистрира прекъсване в бордните комуникации.
— Проверяваме, Хюстън. — Без да чака подкана, Тош влезе в процедура за откриване на грешката. — Действително няма връзка с центъра, но вътрешната комуникационна система работи. Да продължаваме ли процедурите по прибиране на спътника?
— Разбрано, „Либърти“. Имате разрешение за операцията — отвърна Джизъп. — Просто ще я извършите, без да ви надничаме през рамото…
Керълайн зае позиция в товарния отсек. Носът на совалката плавно се наведе надолу, към огромното кълбо на Земята. Механичната ръка се плъзна към предния край на отсека, изскочи навън и зае позиция към бавно въртящия се сателит. Приличаше на сребърно копие, готово за бой. Под самия му връх висеше малката работна платформа на Пит, който чакаше с протегнати ръце. Краката му бяха заключени в предпазните скоби.
Тош управляваше совалката, а Лънди му даваше указания, залепен за горния наблюдателен прозорец. Маневрата беше подобна на тази по скачането с МКС, но доста по-сложна.