— Как е, Пит?
— Насочвам се към централната част.
Увиснал в безвъздушното пространство, Пит приближаваше спътника със скорост три сантиметра в секунда. За да избегне световъртежа, той бе заковал поглед в средата на корпуса му. „Окълъс“ се въртеше с умерена скорост, но масата му беше няколко пъти по-голяма от тази на астронавта.
— Метър и половина — извика Пит с желанието да улесни Тош. — Метър… Петдесет сантиметра… Стоп!
Готов за командата, Тош светкавично включи маневриращите двигатели и совалката се закова намясто. Спътникът се въртеше на една ръка разстояние от платформата. Тялото на Пит се стегна като на змия пред атака. Съзнанието му направи опит да фрагментира корпуса на отделни, неподвижни елементи, търсейки най-добрата възможност за захват.
После се стрелна напред. Едната му ръка успя да улучи плоската страна на корпуса, но другата се размина с него. Обемистият скафандър попречи на прецизността. Спътникът се завъртя и част от металната рамка се заби в китката му.
— Мамка му! — извика той и неволно се отдръпна.
— Добре ли си? — загрижено попита Керълайн.
— Нищо ми няма! — изпъшка Пит. — Ще направя още един опит.
Този опит излезе сполучлив. Ръцете на Пит успяха да се вкопчат в скобите на рамката, но въртеливото движение на спътника продължи и лявата му ръка бързо се оказа в кръстосано положение спрямо дясната, а краката му се изпънаха до скъсване в осигурителните скоби. Мускулите му се напрегнаха до крайност, по челото му избиха ситни капчици пот.
— Мисля, че го забави! — извика Керълайн.
— Не с много — изпъшка Пит.
При третия опит въртеливото движение на спътника видимо намаля, а при четвъртия се прекрати напълно. Дишайки тежко, Пит продължаваше да стиска ръкохватките. Имаше чувството, че ако ги пусне, въртенето ще се възобнови.
— Добре ли си? — попита Керълайн.
— Поизмъчих се, но нищо ми няма — задъхано отвърна той. — Започвам подготовка за закрепване към механичната ръка.
Тош включи камерата на върха на ръката и получи отлична видимост към покрития с предпазно фолио „Окълъс“. Леко завъртя обектива и го фиксира върху планката за захващане. Ръката бавно се плъзна към нея, докосна я, сякаш да я опознае, след като заключващото устройство меко щракна.
— Добър захват — докладва Пит. — Можеш да го придърпаш към трюма.
— Потърпи още малко, Пит. Не искам да чакаш прекалено дълго на върха на елхата…
„Зевс-1“ се рееше на височина четиристотин километра над Азия. Благодарение на няколко прецизни корекции елиптичната му орбита обхвана движещата се совалка точно в определения момент. Космическият апарат наближаваше своя перигей — максимално близката до повърхността на Земята точка, която се намираше само на триста и двадесет, километра от нея. Приблизително на същата височина летеше и „Либърти“.
Някъде над Малайзия Тош успя да придвижи ръката над товарния отсек. Пит напусна средната част на сателита и започна да слиза към двигателния сектор. В следващия миг се озова пред зееща в корпуса дупка с обгорели краища.
— Потвърждавам, че птичката е станала жертва на експлозия — каза в микрофона той.
— Какво виждаш? — попита Лънди.
— Голяма дупка в областта на ускорителите. Металът е разкъсан и обгорен. По всяка вероятност е имало взрив в някой от резервоарите, последван от неконтролирано включване на ускорителите.
Когато спътникът увисна на седем-осем метра над открития трюм, Тош прекрати движението на механичната ръка.
— Изчакай малко, Пит — подхвърли той. — Преди да спусна птичката, трябва да нанеса някои корекции…
— Заникъде не бързам — промърмори Пит.
В следващата секунда изпита чувството, че се върти заедно със спътника. Протегна врат и надникна в назъбената дупка. Сферичният резервоар за течен кислород изглеждаше почти непокътнат, с изключение на дългата пукнатина в долната му част. Алуминиевото покритие около нея беше разкъсано.
Слаба заварка, помисли си той.
Направи му впечатление формата на пробойната — една прекалено правилна окръжност. Нещо в дъното ѝ изведнъж проблесна, после изчезна. Звезда, рече си Пит.
Двата обекта постепенно се сляха в една ярка точка — акт, който беше надлежно регистриран от измервателната апаратура на „Зевс-1“. В момента спътникът убиец беше изпреварил совалката. Коремът ѝ, покрит с черни плочки, представляваше ясна и близка цел, а орбитата ѝ беше почти еднаква с тази на хищната птица. Жироскопите се включиха и „Зевс-1“ зае позиция за стрелба.