Мощният компютър на борда на черния спътник приемаше и анализираше траекторията, по която „Шенджоу-7“ се издигаше в Космоса. Той сравняваше потоците от непрекъснато постъпващи данни с един специален математически модел, заложен в паметта му, търсейки най-подходящото време за нанасяне на удар.
На борда на „Шенджоу-7“
Притиснат от гигантската тежест на ускорението — три пъти по-голяма от земното притегляне, Ли почти не беше в състояние да движи крайниците си. За щастие стартът и първите минути на полета бяха преминали без инциденти — както освобождаването от стоманената прегръдка на наземната конструкция, така и откачането на първата степен на ракетата носител заедно с четири от двигателите. Превърнали се в ненужни отпадъци, тези високотехнологични продукти започнаха да падат към рядко населените райони на Монголия и провинция Шаакси — точно според предварителните изчисления. А втората степен на ракетата продължаваше да ги тласка нагоре, към тъмното небе, обсипано с едри като скъпоценни камъни звезди.
Извърнал очи към тесния илюминатор, Ли гледаше как синевата долу потъмнява и изчезва заедно с контурите на Земята. После грохотът заглъхна. Около пет минути след включването си двигателите на втората степен изразходваха отреденото им гориво и се изключиха. Ушите му писнаха от внезапно настъпилата тишина.
— Готовност за отделяне на втора степен — прозвуча плътен глас в слушалките. Първият глас от Земята, достигнал до тях през последните десетина минути.
В Китай, останал някъде далеч долу, Центърът за управление на полета се готвеше да отстрани и последната степен на ракетата, която ги беше изстреляла в орбита.
Лонг Бийч, Калифорния
Скай насочи поглед към долния десен ъгъл на монитора, където часовникът отброяваше времето на полета. Той показваше девет минути и дванайсет секунди.
— Чувал ли си легендата за Ван Ху? — подхвърли тя.
— Май не съм — отвърна след кратко мълчание Моу.
Скай не отговори, насочила цялото си внимание към монитора.
В орбита
Спътникът убиец моментално отчете забавеното ускорение на „Шенджоу-7“. Бордният компютър сравни промяната с математическия профил, вкаран в паметта му лично от Скай. Една милисекунда му беше достатъчна, за да изчисли новата най-благоприятна позиция за атака. Това доведе до водопад от нови команди, засягащи позиционирането по отношение на обекта и готовността за атака.
Командите бяха приети от множество прецизни жироскопи, които завъртяха спътника убиец по посока на жертвата му. Във вътрешността на издължената метална пура стартираха строго контролирани химически процеси: малки облачета деутерий, хелий и азотен трифлоурид се смесиха и завихриха в цилиндрична камера с огледално покритие, раждайки друг газ — флуорин. Прецизната порция водород улесни запалването на новата газова смес, а контролираното ѝ изгаряне доведе до освобождаването на голямо количество свръхнатоварени с енергия фотони.
Камерата, представляваща оптически резонатор, ускори потока частици и като дуло на пушка ги насочи в един-единствен сноп плътна, неподлежаща на разсейване светлина. После, за безкрайно малки части от секундата, снопът се уплътни до максимална степен, преминавайки през сложна оптическа система в изострената част на спътника. След което се фокусира върху целта, отстояща на хиляда и шестстотин километра.
Влизайки в ролята на дете, което си играе с лупа, оптиката на космическия апарат концентрира огромната мощ на лазера върху една точно определена точка от корпуса на „Шенджоу-7“, не по-голяма от сребърен долар. Тънката алуминиева обшивка моментално се изпари и лъчът проникна до жизненоважната вътрешност на работния модул.
Пронизан от интензивния сноп енергия, течният кислород в сферичния резервоар моментално избухна, а охладената под налягане течност за миг се превърна в свободен газ, чието налягане беше хилядократно по-високо от това, което резервоарът би могъл да издържи. И той се пръсна на хиляди малки късчета, които унищожиха прецизната система за управление и малките двигатели за допълнително коригиране в орбита. Това доведе до вторични взривове, които почти се сляха с онези, които имаха предназначението да отделят втората степен на ракетата.