Керамичните плочки на топлоустойчивото покритие не бяха в състояние да предложат защита срещу високоенергийния лазер. Лъчът му проникна през тях, прониза складовото помещение и връхлетя в кабината, разминавайки се на сантиметри с ръководителя на досегашната мисия в Международната космическа станция.
— Какво, по дяволите… — започна Лънди, после млъкна и с ужас спря очи върху китката си. По-скоро върху това, което беше останало от нея след съприкосновението ѝ с лазера. На практика нищо — тъй като на мястото ѝ стърчеше оголената кост.
Лазерът проби дупка в покрива на кабината и се разтопи в Космоса. Всичко приключи за части от секундата.
Миг по-късно се включиха алармите, почти заглушени от свистенето на въздуха, напускащ с висока скорост доскоро изолираното помещение. Между пръстите на Лънди рукна алена кръв, която обаче бързо изчезна заедно със силната струя.
На командния пункт Тош рязко се завъртя и очите му проследиха кървавата струя към тавана. Вторият лазер го прониза в корема и изчезна през един от горните илюминатори.
Температурата в кабината рязко се понижи. Двама от току-що прибралите се астронавти направиха опит да запушат дупките в центъра на палубата, а командирът на МКС пропълзя през люка, водещ към кабината за управление.
— Губим кислород! — изкрещя той, но гласът му потъна в пронизителното свистене. В следващия миг видя какво се беше случило с командира и с главния пилот на совалката. Превит на две, Тош се носеше в пространството, притиснал корема си с две ръце. От устата му течеше кръв. Макар и осакатен, Лънди търсеше с какво да запуши дупките в тавана и наблюдателния илюминатор. Командирът на МКС се втурна да му помогне.
— О, Господи! — простена Керълайн.
Пронизителният вой на алармената инсталация сякаш щеше да пробие главата ѝ. Пит вдигна глава от повредения спътник и видя двете сиво-синкави струи, които излитаха от предната част на кораба.
Третият лъч попадна в задната част на корпуса, разцепвайки сферичния резервоар с течен кислород. Опашката на совалката се откъсна в резултат на гигантската експлозия, която последва. Първо избухна кислородният резервоар, веднага последван от втория — за водород, монтиран редом с него. Дюзите на трите главни двигателя се разлетяха във всички посоки като подхванати от вятъра картонени чаши.
Отломките от взривените резервоари се разлетяха на всички страни. Няколко от тях улучиха скафандъра и шлема на Керълайн, други се забиха в стените на товарния отсек и камерата за изравняване на налягането. Смъртта ѝ беше мигновена.
Вертикалната част на опашката беше най-голямата отломка, която излетя от огненото кълбо на експлозията. Пит не чу двата взрива просто защото космическият вакуум поглъщаше всеки шум, но нямаше как да пропусне удара на крилото в далечния край на „Окълъс“.
Опашката на „Либърти“ се вряза в леката конструкция на спътника, която рязко отскочи. Скафандърът предпази горната част на тялото, но Пит изпита чувството, че е получил нокаутиращ удар от огромен, сто и петдесеткилограмов противник. Ръцете му изпуснаха носещата рама на спътника и тялото му се стрелна в безвъздушното пространство.
Механичната ръка удържа спътника, но ударът предизвика рязкото ѝ завъртане. Обезобразеният космически апарат се заби с пълна сила в предното крило на „Либърти“.
Пит светкавично се осъзна, изви ръката си максимално назад и успя да придърпа пред себе си подвижната конзола на спасителната раница. Върху нея имаше джойстик и малък дисплей. Използвайки джойстика, той направи серия от кратки включвания на водородния ускорител и тялото му прекрати свободното си падане. После очите му бавно се насочиха към осакатения кораб.
„Либърти“ бавно се въртеше около оста си, а от пробойните в корпуса ѝ все още излитаха облачета бяла пара. Температурата в кабината се изравни с тази на Космоса. Керълайн лежеше по очи в товарния отсек, с гротескно извити крайници. На мястото на двигателите в задната част на корпуса зееха грозни дупки.
Пада, съобрази Пит, докато совалката бавно се плъзна покрай него и продължи надолу.
Експлозията беше изиграла ролята на пълна тяга от всички двигатели на „Либърти“, лишавайки я от прецизно изчислената орбитална скорост. В резултат космическият кораб бавно, но неумолимо се понесе към Земята…
13
Хюстън, Тексас
— Контрол, някаква информация? — изкрещя Джизъп.
— Не, сър — отговори експертът по комуникациите. — Нямаме контакт и не получаваме никакви сигнали от „Либърти“.