Джизъп гневно тръшна клипборда на работния си компютър. Контактът с повредения спътник беше осъществен като по учебник. А после, докато екипажът се занимаваше с укрепването, сякаш се отприщи адът…
— Какво се случи горе, ИСЖСК?
Мениджърът на извънредните ситуации, жизнената среда и консумативите се приведе към екрана пред себе си.
— Според данните, с които разполагам, в 19 часа, 22 минути и 47 секунди се появява внезапна загуба на налягането в кабината… — Жената помълча малко, после добави: — Не виждам проблем в системите дори и след загубата на налягането. Вероятно става въпрос за удар на външно тяло…
— Мамка му!
— Медиите настояват за информация, шефе — обади се отговорникът за връзките с обществеността.
— Мамка му! — повтори Джизъп и рязко се извъртя към него. — Кажи им, че имаме проблеми с връзката, но нищо повече!
Човекът кимна и предаде съобщението в залата за пресконференции.
— Охрана, опразнете галерията за зрители! — разпореди се Джизъп.
— Стори ми се, че улових нещо — извика един служител от системния контрол.
— Какво?
— Миг преди разпадането на връзката регистрирах температурен скок в резервоарите с течно гориво.
— Мащаби? — пъргаво се извъртя Джизъп и отиде да надникне в монитора му.
Температурните сензори на резервоара с течен кислород бяха регистрирали внезапна промяна — от минус 298 градуса по Фаренхайт до нула. Това беше станало стотни от секундата преди прекъсването на връзката и означаваше, че замразеното по криогенен път гориво изведнъж е кипнало и се е превърнало в газ. А налягането на този газ върху стените на резервоара е било толкова голямо, че е предизвикало експлозия.
— Огромни — поклати глава служителят.
— Някакви отклонения в криосистемата?
— Не, сър. Единственото отклонение е температурният скок.
Джизъп погледна часа на постъпилата информация. Главният компютър на „Либърти“ беше продължил да работи няколко секунди след температурния скок, регистрирайки нулева дейност в двигателния отсек. А самият скок бе настъпил в 19:22:52.
— ИСЖСК, дай ми пак времето на загуба на налягането! — разпореди се той.
Жената прочете цифрите, които продължаваха да стоят на екрана пред нея. Джизъп започна да пресмята, после поклати глава.
— Налягането в кабината е паднало преди загряването на резервоара — промърмори той. — Какво става, мамка чу?
Вдигна глава към главния екран. Според светещата траектория върху него „Либърти“ се намираше над Тихия океан и се движеше по посока на Северна Калифорния. Върна се с бързи крачки на работното си място и набра кодирания номер на Щаба на американските ВВС.
— Дежурен, нещо от „Либърти“? — задъхано извика той в момента, в който насреща вдигнаха.
— Нищо, сър. Совалката мълчи.
Тим Хешъл вдигна още на първото иззвъняване.
— Фред, това, което виждам в момента, никак не ми харесва — мрачно рече той.
— Хванал си „Либърти“?
— Да. Със съжаление трябва да ти съобщя, че совалката пада, при това адски бързо…
— Къде?
— Кой знае? Тегли една черта през картата на Щатите и чакай. Това, което оцелее след навлизането в атмосферата, положително ще падне някъде около нея… Какво се случи, Фред?
— Още се опитваме да разберем. Всичко вървеше отлично, после изведнъж — бум! Предварителните данни сочат, че е била улучена от нещо…
— Няма начин. Двамата с теб лично работихме по прочистването на прозореца.
— Знам, но за всеки случай те съветвам да прегледаш данните още веднъж и да ги запишеш някъде. По всичко личи, че нещата вървят към втора „Колумбия“…
14
„Либърти“ навлезе в атмосферата над планината Сиера Невада, преобърна се и се разцепи. Първи се откъснаха вертикалното крило и повреденият спътник, които изтръгнаха механичната ръка от основата ѝ. Последва ги вратата към товарния отсек. Тялото на Керълайн изчезна в буйните пламъци, а малко по-късно совалката се пръсна на парчета. Кабината на екипажа отнесе със себе си и цялата система за изравняване на налягането, а огънят погълна всичко във вътрешността ѝ.
Яркото кълбо озари ясното небе над Тенеси. Хората, които плуваха и управляваха лодки във водите на езерото Къмбърленд, изненадано вдигнаха глави към неочакваното небесно явление. После изненадата им се превърна в ужас, тъй като мнозина от тях си спомниха за друга погребална клада, пламнала неотдавна в небето над Тексас.
Когато „Либърти“ се превърна в малка точка и изчезна към земята, Пит се намираше някъде над Колорадо. По лицето му се стичаха сълзи, а устните му шепнеха беззвучна молитва за душите на загиналите колеги и приятели. Но мъката му продължи кратко.