— Защитната ти стратегия беше безупречна.
— За мен това не е игра, Оуън. Тази фирма е животът ми и аз ще направя всичко възможно за оцеляването ѝ.
Моу кимна с глава и смени темата.
— Зоната на отломките се простира далеч отвъд Източното крайбрежие. А това означава почти нулев шанс останките от „Либърти“ да бъдат открити. Да не говорим за урагана на Бахамските острови, който в момента се насочва на север и със сигурност ще попречи на всеки опит за бърз старт на спасителните операции.
— Това няма да ги откаже от търсенето. Китайците все още правят опит да открият отломки от „Шенджоу-7“…
— Изобщо не се притеснявам от това, което могат да открият НАСА или китайците. То при всички случаи ще бъде твърде малко, за да могат да си направят някакви заключения.
— Но вероятно ще подхрани въображението на авторите на различни конспиративни теории — подхвърли Скай. — Чудя се какво ли ще измислят…
16
Долгрен, Вирджиния
— Проследявам нещо, което вероятно ще ви бъде интересно, сър — обади се Алейна Тагърт.
— Идвам веднага, лейтенант — отвърна Хешъл, остави слушалката и тръгна към вратата на кабинета без прозорци с употребявана чаша за кафе в ръка. В момента изпитваше нужда от конска доза кофеин и силно се надяваше, че някой в Центъра за проследяване се беше сетил да включи кафеварката.
Експлозията, унищожила „Либърти“, автоматично удвои работното време на персонала му. Залепени за мониторите, хората търсеха всичко в орбитата на совалката, което би могло да я свали. Голяма част от космическия апарат беше изгоряла в горните слоеве на атмосферата, но в околоземното пространство се въртяха стотици парчета от него с размери от няколко сантиметра до повече от метър. Задачата на Космическия център беше да идентифицира всяко едно от тях и да анализира орбитата му.
— За какво става въпрос? — попита той.
— Фрагмент от „Либърти“ се приближава към МКС.
— Размери?
— Дължината му е около два метра.
Хешъл замислено се наведе над монитора на Тагърт. Върху него потрепваха жълтите линии на две успоредни орбити, насочени на югоизток, към бреговете на Африка.
— Височина?
— Три-десет.
— Значи това нещо е на около петдесет километра под МКС.
— Но продължава да се издига.
— Издига ли се?
— Да — кимна Тагърт. — Вероятно е получило някакво допълнително ускорение от експлозията. Това исках да ви покажа… В момента движението им е успоредно, но след две обиколки фрагментът ще излезе напред…
— Значи няма причина за тревога.
— Вярно е, но след всичко, което се случи днес…
— Права си. Нещо друго, което би могло да се превърне в проблем за МКС?
— Не. Останалата част от орбитата е напълно свободна.
17
В орбита
Прелитайки над западните брегове на Африка, Пит навлезе във втората си самостоятелна обиколка на Земята. В най-добрия случай разполагаше с кислород за още седем часа. Вдигна глава към ярката звезда на МКС, която беше почти отвесно над него. Най-желаният обект в личния му Космос. Настигането ѝ на по-ниска орбита се оказа изненадващо лесно. Удряй като за шоу, но гони мангизите, казваше Лънди, използвайки аналогията с голфа, когато ставаше въпрос за космическите срещи.
Достигането до тази точка действително приличаше на красив и точен начален удар извън полето. Резултат не толкова на хирургическа прецизност, колкото на груба сила. Но за да гони мангизите, Пит трябваше да скъси дистанцията. По време на първата обиколка около планетата бе успял да се издигне с десетина километра по-нагоре.
— Петдесет километра, вятър липсва — промърмори той, без да отделя поглед от МКС. — Ако използвам стик №7, може и да стъпя на зелено…
Леко завъртане на китката му беше достатъчно, за да включи ускорителя. От раницата на гърба му излетяха тънки струйки газ, скафандърът се разтърси и бавно пое нагоре.
Увиснала в кабината на „Цвики-Волф“, Келси внимателно настройваше един от многобройните детектори на антената. Работата беше деликатна, но трудна, особено когато трябваше да се свърши с дебели, напомпани с въздух ръкавици. Въпреки това се нахвърли върху нея, благодарна, че напрежението ще ѝ помогне да не мисли за трагедията на „Либърти“. Хората, с които беше живяла цяла година в центъра за подготовка, бяха мъртви. Всички бяха мъртви!
Спомни си за една друга антена, намираща се в изоставена солна мина, наводнена от езерото Ери. Беше преди повече от година. Помоли Нолън да ѝ помогне при презареждането на няколкото хиляди фотомултипликатора, прикрепени към стените на воден куб с размерите на шестетажна сграда. Това означаваше няколко часа тежка и монотонна работа под вода, завършила успешно единствено благодарение на ведрия характер на Нолън. Беше си такъв още от малък. Подобно на дзенбудист, той намираше удовлетворение във всичко, с което се залавяше…