— Вал, Моли. Той се събуди.
— Бях в Космоса, въздухът ми свършваше — все така дрезгаво промърмори Пит, опитвайки се да възстанови хода на събитията. — Как така изведнъж…
— Тихо, не се вълнувай. Бях навън и те чаках.
— „Либърти“! Всички са мъртви!
— Знаем това — тъжно кимна Келси. — Съобщиха ни го от Центъра. Ужасен инцидент!
— Умишлен — поправи я Пит.
Лицето ѝ пребледня. В същия момент в модула се появиха Моли и Валентина. Рускинята се плъзна директно към койката, за да провери състоянието на пациента си. Келси се премести към средата на пространството, където се спря Моли.
— Пит току-що ми каза нещо твърде обезпокоително — прошепна тя.
— Какво?
— Че експлозията на „Либърти“ е била умишлена.
— Сериозно ли говориш? Това са глупости!
— Ох, не знам…
— Знаеш ли къде си? — попита Валентина, докато пристягаше ръкава на апарата за кръвно около ръката на Пит.
— В космическата станция.
— Кой ден сме днес?
— Десети, може би единадесети ден от началото на мисията. Колко дълго бях в безсъзнание?
— Около четири часа — отвърна с бегла усмивка Валентина, доволна, че пациентът демонстрира както памет, така и познавателни способности. — Ще ти дам нещо за болката и ще те оставя да почиваш. Мисля, че за няколко дни ще се възстановиш напълно.
Дочули тази прогноза, Келси и Моли побързаха да се приближат.
— Пациентът ти готов ли е да отговаря на въпроси? — попита Моли.
— Да. Според мен го прибрахме навреме, преди да е получил трайни изменения в състоянието си.
— Какво се случи, Пит? — попита Келси.
— Спътникът… Онзи, който изстреляхме, преди да се скачим със станцията… Не успя да влезе в орбита. Отидохме да го приберем за ремонт. Керълайн остана в товарния отсек, а аз бях на върха на ръката, за да осъществя ръчно скачване. Всичко премина по план. Докато Тош прибираше ръката, аз открих причината за повредата. Пробив в криогенния резервоар. Напълно необясним…
— Как така пробив? — вдигна вежди Моли.
— Резервоарът беше пробит на две места, можех да гледам през дупките. Не особено големи, но съвършени окръжности. Сякаш някой беше стрелял по него.
— А какво стана с „Либърти“? — попита Келси.
— Алармите се включиха точно в този момент. Обърнах се и видях как нещо прониза корпуса и от него започна да изтича въздух. След това бях изхвърлен от позицията си и полетях в празното пространство. Когато успях да прекратя въртеливото движение, опашката на „Либърти“ се беше откъснала и тя падаше.
— Какво те кара да мислиш, че това е било умишлен акт? — попита Моли. — Не допускаш ли, че совалката е била улучена от някакъв случаен предмет в орбита?
— При един удар това би било възможно, но не и при три — поклати глава Пит. — Освен това корабът беше пронизан — нещо, което не е по силите на нито един космически боклук…
— Прав е — кимна Келси. — Дори при висока скорост в орбита няма предмет, който да не забави значително движението си при контакт с корпуса. Дори да приемем, че е запазил масата си.
— Като изстрел в главата — добави Валентина. — Преди да проникне в черепа, куршумът силно се сплесква, а след като вече е вътре, не притежава достатъчно енергия, за да излезе от другата страна…
— Не можа ли да измислиш по-малко гаден пример? — сбърчи нос Моли.
— Гаден или не, той най-точно илюстрира мисълта ми — продължи Келси. — Благодарение на деформацията и фрагментацията компактният летящ обект наистина ще изгуби голяма част от енергията си. Първият контакт действително ще бъде унищожителен, но обектът ще изгуби скоростта си и не би могъл да излезе от другата страна на корпуса. Това е по силите единствено на фокусиран лазерен лъч.
— Нима намекваш, че в орбита действа енергийно оръжие?
— Това е само едната възможност. Лично аз съм виждала предложения за наземно базирани лазери, но подобни проекти са били в съвсем начална фаза.
— Според мен правим твърде смели предположения на базата на показанията на един-единствен свидетел — обади се Моли. — Извинявай, Пит, но съществуват доста обяснения на това, което си видял (или мислиш, че си видял) непосредствено преди експлозията.
— Сигурен съм в това, което видях.
— Може би е така. Мисля, че трябва да влезем във връзка с Хюстън и да им съобщим единствената добра новина за днес…
— Не! — отсече Пит. — „Либърти“ и спътникът бяха унищожени умишлено!
— И защо според теб?
— Не знам. Но аз видях нещо, което не би трябвало да видя. И ако това стане известно долу, всички ние ще се окажем в опасност.