— Не искам да мислиш, че се съмнявам в наблюденията ти, Пит — меко рече Моли. — Но съдейки по това, което ни разказа, ти си имал съвсем бегла възможност да видиш пораженията, нанесени на спътника. И още по-бегла за това, което е станало с „Либърти“.
Пит се замисли за момент, после вдигна глава:
— Ами камерата в шлемофона ми? Тя би трябвало да е записала всичко, което видях…
— Което означава, че са го видели и в Центъра за управление на полета — поклати глава Моли. — А оттам не дойде предупреждение за космическо оръжие.
— В Хюстън не са видели нищо от този запис — възрази Пит. — Системата за вътрешна връзка на совалката изключи още докато ние с Керълайн работехме на товарния отсек.
— Най-добре да прегледаме записа, а след това да мислим за връзка с Хюстън — предложи Келси.
— Направи го — съгласи се Моли.
Келси се оттласна към Модул 1, после зави под прав ъгъл и се насочи към въздушния шлюз. Двата скафандъра бяха окачени на стената. Взе шлема на Пит и сръчно извади картата от дигиталната камера, монтирана в горната му част.
— Взех я — обяви тя, докато се плъзгаше обратно в жилищния модул.
Картата потъна в един от монтираните на стената компютри и екранът оживя, демонстрирайки неподвижен кадър на МКС, заснет от разстояние. После образът се раздвижи и тя видя себе си на път към Пит. Останалите членове на екипажа се струпаха около нея.
— Камерата непрекъснато ли работеше?
— Вероятно — кимна Пит. — След всичко, което се случи, сигурно съм забравил да я изключа…
Келси извика на екрана техническите параметри на записа.
— Над девет часа — обяви тя. — А това означава, че разполагаме с пълен запис на събитията, свързани с най-невероятния случай на оцеляване в открития Космос.
— Повечето от това време си беше чиста скука, повярвай ми — промърмори Пит. — Трябва да прегледаме само кадрите от първия час…
Келси върна часовника на 00:00 и включи пренавиване.
— Почни оттук — каза Пит.
Неподвижният кадър фиксираше обгореното защитно фолио на спътника. После записът тръгна и всички надникнаха в дупката на корпуса заедно с Пит.
— Спри! — вдигна ръка той. — Ето ги кадрите, за които ви споменах.
На екрана се виждаше разцепения алуминиен резервоар, наподобяващ някакво странно цвете. В лъча на прожектора, прикрепен към шлема на Пит, ясно се видя и насрещната дупка.
— Странно — промърмори Келси. — Обърнете внимание на краищата на тези отломки…
Даде максимално увеличение на металното цвете и започна да оглежда листенцата му бавно, едно по едно. Всички имаха абсолютно еднакви краища, въпреки че страничните им части бяха разкривени и назъбени от експлозията.
— Ако ги извием обратно, със сигурност ще образуват окръжност — първа оцени ситуацията Валентина.
— По-скоро елипса — поправи я Келси. — Една перфектна елипсовидна дупка.
— Това не може да бъде фабричен дефект, нали? — с облекчение подхвърли Пит.
— Ударът на един метален предмет в друг такъв не може да доведе до дупка с толкова съвършена форма, но лазерът може — кимна Келси.
— Карай нататък — заповяда Моли.
Унищожението на „Либърти“ се разкри пред очите им точно според описанията на Пит. Трите жени с ужас гледаха как повредената совалка пропада надолу, давайки си сметка, че присъстват на смъртта на шестимата си колеги.
Единствено Пит извърна глава.
Келси спря видеото в момента, в който „Либърти“ изчезна от обхвата на камерата.
— Според мен разказът на Пит е абсолютно достоверен. Пробойните в корпуса на „Либърти“ със сигурност не са причинени от микрометеорити или космически боклук.
— Убедих се, че е така — кимна Моли. — Но продължавам да мисля, че трябва да запознаем някого с тези открития. Най-вече Центъра за управление на полета…
— Видя какво се случи с „Либърти“, Моли — поклати глава Пит. — Един Господ знае кой стои зад всичко това, но ако се разчуе за мен и този запис…
Заплахата в тези думи увисна над главите им като тежък плащ.
— Трябва да направим така, че тази информация да стигне, където трябва — тръсна глава Келси. — Но без да я правим достояние на света и да се превърнем в мишена. Мисля, че се сещам как да стане това…
19
Пърл Харбър
След почти дванадесет часа мъртвешки сън Килкъни стана от леглото, наплиска се на чешмата и излезе от хотела за обичайния си 15-километров джогинг. Хладният ветрец откъм океана улесняваше бягането и му помагаше да се освободи от чувството за клаустрофобия, породено от неколкодневния престой в тясната утроба на „Вирджиния“. Малко преди да се прибере в хотела, слънцето изскочи иззад назъбените върхове на планината Кулау и температурата започна да се покачва.