Лампичката на телефонния секретар в стаята му усилено мигаше. Имаше съобщение от Грин.
— Радвам се, че се обади — рече в слушалката партньорът му. — Гледа ли новините?
— Не — промърмори Килкъни, седна на леглото и започна да сваля маратонките си. — Какво става?
— Не знам подробности. Просто включи телевизора си.
Грин беше от хората, които възприемат новините с голяма доза цинизъм, особено когато засягат политиката. За последен път Килкъни го чу да говори с този тон на ужасния 11 септември. Грабна дистанционното и включи на „Фокс“. Сърцето му сякаш спря когато прочете водещата новина върху подвижната лента в горната част на екрана: Космическата совалка „Либърти“ катастрофира!
— О, Господи!
— Съжалявам — съчувствено промълви приятелят му.
Килкъни усили звука и напрегна слух. Репортерът на телевизия „Фокс“ сбито изреждаше фактите. До момента на катастрофата, отнела живота на всичките седем астронавти на борда, мисията на совалката протичала напълно успешно. Франция и Русия вече изпратили съболезнованията си.
— Добре ли си?
— Да, само за секунда ми стана…
— Знам, знам… И аз си помислих същото. Дали ще можеш да се свържеш с нея?
— Нямам идея. В момента НАСА сигурно е…
— Виж какво… Дай да се видим долу. Ще хапнем набързо, а след това ще отскочим до лабораторията и ще влезем в един сайт, моделиран по системата „Грин“…
— Искаш да хакнем НАСА?
— Само ако се налага…
— Дай ми пет минути.
Килкъни и Грин забързано влязоха в импровизираната си лаборатория, разположена в една от наскоро ремонтираните сгради на военноморската база. Включиха компютрите си почти едновременно и Грин побърза да отвори своя iPod. От малките тонколони се разнесе предизвикателният саунд на „Сълзи от камък“ на групата „Чифтейнс“.
Неотваряна девет дни, електронната поща на Килкъни беше задръстена от съобщения. Повечето от тях бяха свързани с работата, нищо особено. Но сред тях имаше едно, което го накара да спре прегледа на списъка.
— Изпреварила ни е — промърмори той.
— Кой?
— Келси. Изпратила е имейл само преди няколко часа…
— Хайде, отваряй го! — извика Грин и се плъзна към работното му място заедно със стола си.
Килкъни натисна няколко клавиша и на екрана се изписа предупреждение. Съобщението беше кодирано.
— Нима НАСА ѝ е позволила подобна волност? — учуди се Грин.
— Разбира се. И двамата сме преминали през секюрити тест, който ни дава право на лична кореспонденция.
— Мръсни подмятания, а?
Килкъни се въздържа от коментар и набра личния си код. В дъното на екрана се появи стремително нарастващата пунктирана линия, маркираща обема на разкодираната информация. Миг по-късно светлият квадрат се изпълни с текст.
Нолън,
Изпращам ти този файл с надеждата, че ще успееш да го предадеш в надеждни ръце.
Вече сигурно си чул за нещастието с „Либърти“. Това не беше нещастен случай. Сигурна съм, защото Пит Уошъбау оцеля след атаката и с много шанс успя да се добере дотук. Прилагам част от видеозаписа на монтираната в скафандъра му камера, който съвпада сто процента с това, което е видял лично.
Ние тук изгледахме записа и сме убедени, че „Либърти“ е станала обект на предварително планирано нападение, довело до смъртта на екипажа. Според нас е използван енергиен лъч, за което свидетелстват и някои кадри от записа, подложени на съответно увеличение. Не знаем кой стои зад нападението, но сме на мнение, че то има нещо общо със спътника, който „Либърти“ беше изпратена да прибере. Видеозаписът доказва по безспорен начин, че той също е бил обект на атака и по тази причина не е успял да влезе в орбита.
Аз и останалите членове от екипажа на МКС сме убедени, че също ще бъдем в опасност, ако съобщението за оцеляването на Пит и наличието на този видеозапис станат обществено достояние. Това е причината да ти изпратя този имейл, Нолън. Нуждаем се от помощта ти.
— Не бих нарекъл това пощенска картичка от Франция — промърмори Грин. — Но слава Богу, че тя е жива и здрава.
— Така е — кимна Килкъни. — А сега да видим въпросния клип…
Набра прикачения файл и екранът веднага се запълни от прозореца на специализираната мултимедийна програма. Клипът показваше действията на Уошъбау, свързани с проверката на повредения сателит плюс няколко кадъра от унищожението на „Либърти“. Последният от тях показваше как осакатената совалка стремително се носи към Земята.