— Мамка му! — мрачно изръмжа Грин.
— Не е лесно да се гледат такива неща — кимна Килкъни. — Особено когато знаеш, че в този момент загиват хора…
Затвори клипа и на екрана остана посланието на Келси. Натисна бутона за отговор и бързо написа:
Разбрах всичко, Келси. Обичам те.
20
Ксиюан, Китай
12 август
Хуанг Дзанфу пресичаше галерията с умерена крачка, а подметките на черните му обувки потракваха по излъскания мраморен под. Стените бяха покрити с произведения по изкуството от различни периоди на китайската история — една внушителна колекция с огромна стойност, с която би се гордял всеки музей в света. Но тази галерия беше закрита за посещения. За съществуването ѝ знаеха малцина, с изключение на висшите партийни функционери и част от служителите в Министерството за държавна сигурност. А сградата, в която се помещаваше, се намираше под плътното наблюдение на специален охранителен отряд.
Хуанг влезе в преддверието и привлече вниманието на секретаря на министъра, който вдигна телефона да съобщи за появата му, а след това стана да го посрещне.
— Министърът ще ви приема веднага, командир Хуанг — почтително се поклони той.
Богато орнаментираната врата се разтвори да го пропусне и меко щракна зад гърба му. Лекотата на задвижването ѝ направи впечатление на директора на Десети отдел на министерството, който имаше опит във всичко, свързано с науката и техниката. Тази врата, както и всички стени на кабинета, беше допълнително изолирана и оборудвана със система за електронна защита. А самият кабинет беше трезорът, в който се пазеха част от най-големите тайни на държавата.
Хуанг хвърли поглед към редицата прозорци на външната стена. В съответствие с високия пост на човека, който работеше тук, от тях се разкриваше великолепна гледка към Летния дворец — един от най-красивите туристически обекти на столицата.
Тиан Ю мълчаливо го изчака да се приближи. Беше на петдесет и девет години, с цяло десетилетие по-възрастен от Хуанг. Преди да стане министър, той бе оглавявал същия Десети отдел, чиято главна задача през деветдесетте години на миналия век беше събирането и анализирането на разузнавателна информация за Съединените щати. Успехите му в тази област бяха толкова безспорни, че го превърнаха в основен кандидат за поста на предишния министър. А веднага след като го зае, той посочи за наследник на мястото си в Десети отдел именно Хуанг — негов пръв помощник и любимец.
И двамата бяха облечени в добре скроени официални костюми. Тъмносин на Тиан и светлосив на Хуанг, изработени от тънък летен плат. Размениха си поклони и Тиан покани госта си да седне.
— Каква е причината да поискаш тази спешна среща? — попита той.
— Американската совалка.
— О, да — въздъхна Тиан. — Две трагедии, случили се в толкова кратък отрязък от време!
— Така е. Но аз подозирам, че американците не приемат своята за нещастен случай…
Голото, обсипано с лунички чело на Тиан, леко се сбърчи, очите му се присвиха.
— Продължавай.
— Агентите ни в района на американската военноморска база в Пърл Харбър, Хавайските острови, са успели да прихванат две твърде интересни електронни послания. Първото от тях е имейл от Келси Нютън до Нолън Килкъни…
— Тези имена са ми познати.
— Вероятно от операцията срещу „Мой Електроникс“ — помогна му Хуанг.
— Точно така — кимна Тиан, спомняйки си неуспешния опит да се сдобият с една от най-модерните шифровъчни системи на Америка.
— Нютън е астронавт и в момента се намира на борда на МКС — продължи Хуанг. — Освен това е годеница на Килкъни. Той е представител на един голям технологичен консорциум и в момента изпълнява неизвестна задача за военноморските сили. За нея знаем само, че е свързана с новата атомна подводница „Вирджиния“. Няколко часа след взривяването на совалката Нютън е изпратила кодирано съобщение на Килкъни. Нашите дешифровчици още работят върху него. Засега знаем само, че става въпрос за доста обемист файл.
— Това ми звучи като размяна на лични послания между двама влюбени — подхвърли Тиан. — Които може би съдържат и малко порнография, просто за облекчение на Килкъни от дългото отсъствие на любимата му…
— Не вярвам да е така. Записите от вътрешната електронна мрежа и телефонията на Пърл Харбър доказват, че минути след получаването на имейла от Нютън Килкъни е звънил в Ленгли, Вирджиния — при това на прекия телефон на вашия колега по ранг в ЦРУ. В момента Килкъни пътува за Вашингтон на борда на военен самолет, без дори да се върне в хотела за личните си вещи…